20 юни 1915 г.: Умира екзарх Йосиф I

Всеки, който е присъствал редовно по време на часовете по история в училище, знае че през 1870 г. българският народ успява да изгради своя собствена църковна организация.

Това е Българската екзархия, която е учредена след ферман на османския султан Абдул Азис от 28 февруари. Въпросната екзархия просъществувала до 1953 г., когато е учредена Българската патираршия.

През тези няколко десетилетия екзархията е имала 4 водачи:

Иларион (12 – 16 февруари 1872)
Антим I (16 февруари 1872 – 14 април 1877)
Йосиф I (24 април 1877 – 20 юни 1915)
Стефан I (21 януари 1945 – 6 септември 1948)

На 20 юни 1915 г. умира третият от тях – Йосиф. Той е известен със свoята дарителска дейност, а след смъртта му от неговото наследство са създадени 3 дарителски фонда. Има големи заслуги за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско.

Нека видим част от позицията на вестник „Варненски новини“ за личността на българския духовен водач. Тя е публикувана на 27 юни 1915 г.:

„От Костур до Тулча и от Дебър до Чаталджа се разнесе печалната вест за смъртта на нашия духовен пастир, за великия строител на българското обединение!

Българския Екзарх Йосиф I бе от плеядата великани за нашето освобождение. Той бе посветил живота си нам. Той живя като светия български Велики с делата му, неоценими със заслугите му на националното събуждане на нашите братя в Македония и Тракия, свето е делото му, сто защо цяла България го оплаква.

Оплакваме го ние, българите от свободна България, а дваж повече жалят за него ония ония наши братя, които по ирония на жестоката съдба и до днес оше изпитват политически религиозен и морален невъзможен гнет.

В продължение на 38 г. той градѝ, твори, зида ограда на целокупна България, 38 години той неуморно будѝ българина и в най-затънтените села на прогнилата вече турска империя в борба с безброй врагове – от една страна официалната турска власт, от друга фанариотската власт, от друга фанариотската подлост, от трета сръбска добре платена пропаганда и от четвърта невежеството на една маса българсак, която трябваше да се превъзпита, да се преобрази, да се издигне, за да възприеме велико българските национални идеали, да се бори за тях, да умира за тях.

И тъкмо когато трябваше да види тоя великан народен осъществени, реализирани идеалите, за които той работи безпрестранно – тъкмо когато трябваше да види своите иасоми всички събрани в един дом, в едно отечество, пос един покрив, покрива на България многострадална, радващи се на свобода, но вина на глупи синове български дочака той да види цялата тая величава сграда рухнала. България се погромява – българските идеали покрусени, България ограбена, унижена, оскърбена, българското име осквернено!…
Колко много се свива сърцето на всеки българин от болки при спомена само за края на тая злочеста балканска война, а можем си представи какво е изпитвал Екзархът след погрома…

Каква тъга, каква болка треба да е преживял човекът, който цял живот бе отдал исцяло на това свето дело!“.

ВН

Прочетете още: