Спахме час по-малко снощи, какви са рисковете за здравето ни
Илюстративна снимка.
В 03:00 часа на 29 март у нас се въведе лятното часово време, което означава, че в нощта на 28 срещу 29 март имахме час по-малко за сън.
Лятното часово време ще е в сила до 25 октомври 2026 г., когато ще върнем часовниците час назад. То се въвежда в изпълнение на Директива 2000/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 19 януари 2001 г.
България следва примера на повечето държави от Европейския съюз, където смяната на часовото време се прилага два пъти годишно — пролет и есен, въпреки продължаващите дискусии за премахване на тази практика.
Идеята за премахване на смяната на часовото време беше предложена през 2018 г. от Европейската комисия след обществени консултации, като целта бе държавите членки да изберат дали да останат постоянно на лятно или зимно часово време. До вземането на окончателно решение на ниво ЕС обаче, сегашната практика остава задължителна.
Миналата година Сенатът на САЩ се опита да направи лятното часово време постоянно и да сложи край на смяната на часа два пъти годишно, но не успя да постигне консенсус.
Какви са рисковете за здравето ни?
Някои проучвания показват ръст от около 24% на случаите на инфаркт в понеделника след пролетната смяна, докато рискът от исхемичен инсулт се повишава с около 8% през първите два дни след преместването на стрелките. По-леки негативни ефекти включват още проблеми с кръвното налягане, безсъние, умора, депресия и тревожност и дори храносмилателни смущения.
Също така смяната на часа води още до по-високи рискове от пътни инциденти и трудови злополуки, причинени от недоспиване и умора.
Прочетете още: