Ефектът „Радев-Йотова“: Замразяват заплатите на военнослужещите
Димитър Стоянов Снимка БГНЕС - свободен сайт
Във вторник бяха приети първите бойни машини „Страйкър“ за Сухопътните войски. Проектът за тях е на повече от 10 г. За него работеха много правителства, но вчера определих този проект като проект на забавената модернизация.
Това коментара в студиото на БНТ министърът на отбраната Димитър Стоянов.
А една от основните цели на Министерството на отбраната е Велико Търново да се превърне в регионален център за обслужване на „Страйкър“-ите. „Към момента, знаете, че по договор „ТЕРЕМ-Холдинг“ извършва асемблиране на машините. Ако първите машини бяха в началния си етап като цяло дошли и след това се асемблира допълнително оборудване, въоръжение и така нататък, много по-дълбоко ще бъде асемблирането в следващите етапи, започвайки от януари месец 2027 година.
Т.е. усилията нарастват постепенно, за да могат нашите колеги в „ТЕРЕМ“ да придобият необходимите знания и умения как да извършват тази дейност. Справят се чудесно, в интерес на истината, спазват срока, мисля, че вървят добре нещата.“
За цялостната модернизация на въоръжените сили министърът подчерта, че не може да се посочи конкретна година, в която България ще достигне технологичните възможности на съюзниците си. Процесът ще продължи с години, като целта е постепенно да бъде намалена разликата.
„Това е един процес, който ще продължи с години. Между технологичните възможности на българската армия и на нашите съюзници има технологична пропаст. И ние се опитваме по един или друг начин да наваксаме тази пропаст, да я позапълним. Грубо казано, с нашите технологични възможности.
„Страйкър“ е такъв момент, F-16 е такъв момент, новият кораб, който се строи в България, е също такъв момент. Амбицирани сме с следващите проекти, които се развиват в Министерството на отбраната, да продължим да усъвършенстваме нашите способности и да се доближаваме все по-близо до нашите съюзници.“
Стоянов коментира и финансовите възможности на страната за модернизация на армията. По думите му България разполага с допълнителен ресурс по европейския механизъм SAFE, като средствата за модернизация до 2030 година ще бъдат насочени основно оттам. Това обаче не отменя ангажимента на държавата да продължи да увеличава средствата за отбрана чрез националния бюджет.
Разходи и заплати
Министърът посочи, че изискването на НАТО е 20% от разходите за отбрана да бъдат за капиталови разходи, докато при България делът им достига около 34-35%.
Стоянов обърна внимание и на състоянието на военната инфраструктура, която определи като един от сериозните проблеми пред Министерството на отбраната. По думите му именно там са необходими значителни средства, наред с тези за модернизация и поддържане на личния състав.
Ограниченията в държавния бюджет ще засегнат и Министерството на отбраната и през 2027 г. няма да има увеличение на възнагражденията на военнослужещите.
„Бюджетът на Министерството на отбраната е достатъчно голям. Искам обаче да заявя, че тук политика по доходите няма да има в Министерството на отбраната. Няма да има увеличение въпреки желанието и от моя страна, и на Министерството на отбраната като цяло, и на министъра на финансите. Но в крайна сметка бюджетът е ограничен.
Ако ние увеличим заплатите, трябва да отрежем от капиталните разходи. А капиталните разходи са пряко свързани с договори, а и с механизма SAFE. Както знаете, механизмът SAFE и финансовите средства са за реализиране на конкретни проекти, а не за повишаване на доходите на военнослужещите. Ние нямаме право да пипаме тези средства.“
Стоянов изрази надежда, че замразяването на възнагражденията ще бъде временно.
Министърът коментира сигурността в Черно море и възможността за мораториум върху атаките срещу плавателни съдове и инфраструктура. Според него подобна договореност би имала смисъл, ако в нея участват всички страни в конфликта и всички държави от Черноморския регион.
„Доколко обаче е реалистично този мораториум да бъде изключен на сегашния етап, е трудно да се предскаже. Но на масата за преговори за такъв мораториум трябва да седнат всички черноморски страни. Включително Русия, включително Украйна, Грузия, Турция, България, Румъния. Разбира се, че всички заедно трябва да седнат и да решат този проблем.“
Прочетете още: