Приказки за Варна, журналистиката и още нещо
Пролог
Винаги, когато се връщам към вестниците, спомените на хората и документите от „годините на прехода“ се сещам за един от любимите на много поколения български деца роман „Следите остават“ от Павел Вежинов. Сещам се и за последния ред от епитафията на руската поетеса Олга Берхолц: „Никой не е забравен и нищо не е забравено“…
Особено в последните двадесет и малко повече години, благодарение на интернет, следите не само остават, но станаха далеч по-лесни за проследяване, а и за доказване.
В поредицата „Приказки за Варна, журналистиката и още нещо“ тези „светещи“ следи не само ще ни отведат до любопитни истории от преди около четвърт век, но и ще ни помогнат сами да си отговорим на редица интересни въпроси.
Като увод на поредицата ще споделя с вас някои от тях:
- Морални ли са моралистите и има ли „скелети“ в гардероба на „безгрешните“?
- Как и защо журналисти, започнали с комсомолски устрем професионалния си път в червените партийни вестници, се „пребоядисваха“ буквално „за една нощ“?
- Помагаха или пречеха на новото им професионално амплоа влиятелните родители и „номенклатурните“ семейства?
- Лесно ли е да „хапеш ръката“, която те храни и как се пробива „на всяка цена“?
- Задължително ли е да има морал в отношенията с колегите?
- Какво се случва, когато на един свръхамбициозен човек му се даде малко власт и как се прилага „демократична“ цензура?
- Може ли „прекалената“ или „натрапчива“ публичност на даден политик, да изиграе негативна роля и кой трябва да поеме вината за провала?
- Как се правят пари от дарения и има ли някой „сто живота“?
- Безпристрастно мнение, след декларирано политическо пристрастие. Безгрешни ли са безгрешните?
- Кой плаща и кой „поръчва музиката“?
- Истински ли са приказките и герои ли са героите им?
- Кой се припозна в историите и ще паднат ли маските на героите и разказвачите?
Дванайсет въпроса. Почти като в приказка. Маските падат в полунощ. Но приказката продължава и след това, защото животът не е само една приказка, колкото и истинска да е тя. По-важното е как „героите“ ще продължат пътя си след нея.
Това е прологът към „Приказки за Варна, журналистиката и още нещо“. Според Брокхаус и Ефрон: „Прологът е част от драмата. В гръцката трагедия под това име беше разбрана част от пиесата, предшестваща първата песен на хора, хората“. Тези приказки са отворени за хората, които искат да споделят и своята част от историята.
Можете да го направите на адрес [email protected].
Очаквайте скоро първата от 12-те „Приказки за Варна, журналистиката и още нещо“.
Авторът