Непознатата история: Забранява се къпането в морето без гащи. Нямаш ли, вземаш под наем

По повод 100 години от обявяването на Варна за „специален морски курортен кът“, продължаваме да ви разказваме за времето преди началото, за интересни случаи и хора, оказали влияние за превръщането ѝ в курортен град.

Един от сериозните проблеми, свързани с летовниците, които трябвало да бъдат разрешени, още в първите години след Освобождението, бил проблемът с къпането „без гащи“ в морето.

Според етнографите, традиционната долна дреха за българите, без разлика на пола е ризата. „Ризата, наричана и кошуля, към мъжките носии по материал, кройка и форма е еднаква с ризата към местните женски носии.“ (М. Велева, Евг. Лепавцова, Български народни носии)

На долната част от облеклото – гащите, не се гледало като на „долно бельо“. Според Радослава Ганева в „Знаците на българското традиционно облекло“: „Почти навсякъде за работа на полето през лятото се обуват – бели (долни, вътрешни) гащи от по-тънка материя, от коноп, памук или лито тъкана вълна. Наричани са така и поради факта, че през зимата се поставят под горните, дебели, вълнени, тепани беневреци, шалваре, потури и т.н. На тях не се гледа като на долна дреха в смисъла на долно бельо, каквото започва да се употребява от занаятчиите и да се носи целогодишно.“

Споменавам тези факти, за да можем да си представим мирогледа на средностатистическият българин, дошъл във Варна и попаднал край морето, в първите години след Освобождението. За него най-нормално било да „изуе потурите и калеврите“ и да се „бухне във водата“. Тези действия обаче, съвсем не се одобрявали от гражданите на Варна, които освен с висок морал вече се славели и „европейски вкус“ към баните.

И как бил разрешен този проблем? Всъщност, ако се доверим на пресата от онова време, къпането „дибидюс“ дълго тормозело варненци и гостите на летовището.

През 1891 г. в „градските морски бани“ започнали да дават кърпа и гащи под наем.

Услугата струвала 10 ст., както научаваме от публикуваните в бр.3, от 23 юни с.г., във вестник „Черно море“ такси за посещение на баните: „30 ст. за възрастни с кърпи (пещемали и гащи) и 20 ст. без тях. Позволява се къпането и вън от баните, на 40 метра далеч от тях, от двете им страни (за двата пола по една страна). В баните има книги за оплаквания.“

През 1907 г. таксата за наемане на гащи и кърпа става 30 ст. за възрастен, като е въведена и такса за лица от 7 до 14 години – по 15 ст. и 10 ст. за по-малките. (публикувана в бр.25, от 1 юли с.г., вестник „Свободен глас“)

Тази услуга, сигурно имала ефект, но едва ли е решила проблема напълно, защото на 19 юни 1910 г. излиза Заповед № 429, подписана от Иван Церов, кмет на Варна, която гласи:

„Подписаният кмет на гр. Варна, като взех предвид предписанието на чл. 64 от закона за градските общини,

1] Забранява се строго на посетителите на мъжките бани да се къпят в морето без гащи, както и да се приближават към женските бани.
2] Не се допуща посетителите на баните да внасят там други вещи, освенъ принадлежности за къпане [хавлии, пещемали и др.].
3] Забранява се воденето и влизането с кучета в морските бани и вън отъ тех, дето се къпят хора, както и къпането коне и др. животни, освен зад южния вълнолом, т. е. към карантината.

Нарушителите на тая заповед ще се наказват съгласно чл. 72 от същия закон от 1 до 50 лева.

Изпълнението на зановедта се, възлага на полицейските длъжностни лица и общинските санитарни органи.

Препис от нея да се прати на Господина Варненски Окр. Управител за знание.“

Въпреки заповедта и глобите, къпането „без гащи“ в морето продължило да тревожи варненци, както научаваме от публикация във вестник „Свободен глас“, бр.23, от 10 юли 1911 г.

„За къпящите се в морето. Благонравието изисква от по-възрастните граждани, които отиват да се къпят в морето при малолетни деца, да покриват срамните части от телото си с гащички. Пък властта е длъжна сама да напомня на онези, които това правят без гащички, или да имат такива, или пък да са далеч от малолетните.“

Контролът се затяга още повече след издадената на 2 юли 1914 г. „Заповед № 492“, подписана от тогавашният кмет на града Александър Василев:

„Забелезва се, че много от лицата, които с цел да правят слънчеви и песъчни бани, остават съвършено голи, а некои от тех ходят по нужда на песъка, като по този начин замърсяват плажа толкова необходим за всички, ЗАПОВЕДВАМ:

1. Всички, които се къпят в морето, или се ползуват от плажа с цел за песъчни и слънчеви бани, требва да бъдат с гащи и точно да изпълняват издадените санитарни наредби за целта.

2. Лицата, които се заловят, че ходят по нужда по плажа, или по алеите и из шубръчките на морската градина, се глобяват с по 5 лева глоба за всeки отделен случай и глобата се събира веднага от агентите натоварени с това.

3. Изпълнението на настоящата ми заповед възлагам на санитарното отделение при общината и господина Варненски Градоначалник.“

Интересно е, че докато във Варна граждани, медии и управници се борят с този сериозен за времето си морален проблем, в преднацистка Германия постепенно къпането „без гащи“ се превръща в мода и движение. Там то се нарича „Култура на свободното тяло”, която не се ограничава до излагане на тялото по плажове и реки, а обхваща и бази за спорт, гимнастика на открито и други активности. Идеята е да се развива тялото и духа хармонично по възможно най-естествен начин. Тази идея е радушно прегърнати от нацистите, за които това е едно приемливо допълнение към концепцията за нордическата, чиста раса.

След 1944 г. властите в социалистическия лагер преследват „нудистите“ и „натуристите“, като развращаващи морала.

Днес нудизмът по света се е превърнал в индустрия с близо половин милиард евро годишен оборот. Във Франция, например, има цял град само за нудисти и там е забранено да се ходи облечен. Това е курортът Кап д’Агд (Cap d’Agde), който се намира на Средиземно море, на около 60 км от Монпелие.

За българите все още „къпането без гащи“ е приемливо само на определени диви плажове – на юг къмпингите Каваците, Смокиня, Веселие и на север – Кара дере, Иракли, Камчийски пясъци. Плажове с нудисти има и в Тюленово, Крапец, Дуранкулак.

МАРИЦА ГЪРДЕВА