Решенията на МС от днес, 24 февруари

ВАРНА новини лого

Правителството предлага генерал-майор Тодор Дочев да бъде назначен на длъжността Началник на Военна академия „Г.С.Раковски”

Министерският съвет прие Решение за предложение до Президента на република България за издаване на указ, с който да назначи генерал-майор Тодор Дочев на длъжността „Началник на Военна академия „Г.С.Раковски”.

Правителството предлага на Президента да бъде издаден и указ, с който да бъде освободен генерал-майор Груди Ангелов от длъжността „Началник на Военна академия „Г. С. Раковски“ и от военна служба, поради упражнено право на пенсия, на основание чл.166 от ЗОВСРБ.

Правителството прие решение за освобождаване на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия и Кралство Бахрейн

Правителството прие решение за освобождаване на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Кралство Саудитска Арабия и Кралство Бахрейн, със седалище в Рияд. Г-н Димитър Абаджиев е първият посланик на България в Саудитска Арабия, назначен на 5 декември 2018 г.

Оттеглянето му е по лични причини.

Уреждат се правоотношенията във връзка със закриването на Държавната агенция „Електронно управление”

Правителството одобри проект на Решение на Министерския съвет за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Държавната агенция „Електронно управление”.

Предложеният проект е свързан с Решение № 26 на Министерския съвет от 25 януари 2022 година за одобряване на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление и с Решение на Народното събрание на Република България за приемане на структура на Министерския съвет на Република България от 13.12.2021 г, с което се определя министър на електронното управление и се създава Министерство на електронното управление.

Проектът на Решение предвижда създаване на ликвидационна комисия, която да уреди правоотношенията във връзка със закриването на Държавната агенция „Електронно управление“ в срок от 3 месеца от назначаването й. Председател на комисията ще бъде главният секретар на Министерството на електронното управление, а поименният състав на членовете на комисията ще бъде определен със заповед на министъра на електронното управление.

Ликвидационната комисия следва да уреди всички правоотношения, свързани със закриването на Държавната агенция „Електронно управление“, в т. ч. въпросите, свързани с имуществото, правата и задълженията на закритата Държавната агенция и други необходими дейности, свързани с ликвидацията. В проекта на Решение са предвидени и правомощията на председателя на ликвидационната комисия.

Правителството прие промени в състава на Националния икономически съвет

Правителството прие промени в състава на Националния икономически съвет, имащи организационен характер. Постановлението е във връзка с прието на 13 декември 2021 г. 47-то Народно събрание Решение за приемане на структура на Министерски съвет на Република България. Народното събрание възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка със създаването и преобразуването на министерства, включително функциите им.

В тази връзка от 30 декември 2021 г. е възложено на министрите предприемането на спешни действия. Те са ангажирани с изработването на предложения за съответни промени в закони, нормативни административни актове и други актове на Министерския съвет за осъществяването на структурните и други промени в централната администрация на изпълнителната власт, произтичащи от приетата структура на Министерския съвет на Република България и Споразумението за съвместно управление на Република България за периода 2021 г. – 2025 г.

Правителството прие Постановление за изменение на списъка на държавите с пазарен риск

Правителството прие Постановление за изменение на списъка на държавите с пазарен риск по чл. 5, ал. 1 от Закона за експортното застраховане.

Основната цел на Постановлението е хармонизиране на срока с последните промени в Съобщението на Комисията до държавите членки относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към застраховането на краткосрочни експортни кредити,

Удължаването на срока до 31 март 2022 г. съответства на 6-то изменение на Временната рамка на Европейската комисия за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19.

Правителството определи министъра на иновациите и растежа да упражнява правата на държавата в капитала на „СОФИЯ ТЕХ ПАРК“

Министерският съвет с Разпореждане определи министъра на иновациите и растежа да упражнява правата на държавата в капитала на „СОФИЯ ТЕХ ПАРК“ АД, гр. София.

Разпореждането е във връзка с приетото на 13 декември 2021 г. 47-то Народно събрание Решение за приемане на структура на Министерски съвет на Република България. В т. 5 от същото решение Народното събрание възлага на Министерския съвет в едномесечен срок да уреди всички правоотношения във връзка със създаването и преобразуването на министерства, включително функциите им.

В тази връзка, с Решение № 892 на Министерския съвет от 30 декември 2021 г. е възложено на министрите предприемането на спешни действия за изработването на предложения за съответни промени в закони, нормативни административни актове и други актове на Министерския съвет за осъществяването на структурните и други промени в централната администрация на изпълнителната власт, произтичащи от приетата структура на Министерския съвет на Република България и Споразумението за съвместно управление на Република България за периода 2021 г. – 2025 г.

Министърът на иновациите и растежа ще организира дейността на контактната точка във връзка с европейския регламент относно преките чуждестранни инвестиции

Министерският съвет прие Решение за определяне на реда за изпълнение на задължения, произтичащи от Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза. За целта се възлага на Министъра на иновациите и растежа, провеждащ държавна политика в областта на чуждестранните инвестиции, да организира дейността на контактната точка за осъществяване на механизма за сътрудничество за прилагане на Регламента, във връзка с функционалната компетентност по политиката за преките чуждестранни инвестиции.

С Решението също се упълномощава пълномощния министър и ръководител сектор „Търговска политика и ЕАСТ” в Постоянното представителство на Република България в ЕС да подпише с ЕК Договореност за съвместно администриране по отношение на обработването на лични данни в контекста на механизма за сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза.

Правителството прие промени в Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на предприятията, изпълнявана от ББР

Министерски съвет със свое решение прие изменение на Програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на предприятията, пострадали от извънредната ситуация и епидемията от COVID-19.

Промените ще позволят оползотворяване на свободния лимит по Програмата. Това ще даде възможност за финансиране на още предприятия, което ще способства за преодоляване на икономическите последствия, предизвикани от пандемията и за по-бързото възстановяване на бизнес средата, в която осъществяват своята стопанска дейност. Приетите промени в Програмата, ще бъдат включени в процедурата за трето блоково уведомяване на Европейската комисия, с цел промени в Програмата за възстановяване.

Удължава се действието на Програмата и предоставяните по нея гаранции до 30.06.2022 г. Ще бъде извършена промяна в срокове относно допустимите за гарантиране кредити, като последица от удължаването до 30.06.2022 г. допълнение на Програмата с конкретен текст, изясняващ рамковия ред и условията, по които може да се удължават сроковете на гаранцията и кредитите, гарантирани от ББР ЕАД. Това се прави с цел по-ефективно управление на гарантираните портфейли и след срока на валидност на Временна рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на сегашния епидемичен взрив от COVID-19.

Отпуснатите 45 млн. лева за модернизация на жп линията Волуяк-Драгоман ще бъдат възстановени към държавата до края на март 2022 г.

Одобрено е удължаване на срока за погасяване на отпуснатите от правителството 45 млн. лева, за стартиране на дейностите по проект „Модернизация на жп линия София – Драгоман – сръбска граница, жп участък Волуяк – Драгоман“. Със свое решение №267/05.08.2021 г. кабинетът отпусна временен финансов ресурс със срок за възстановяване в Държавния бюджет до 31.01.2022 г. С настоящите изменения той се удължава до 31.03.2022 г.

Проектът е предвиден за финансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014- 2020 и в момента тече неговото одобрение от Управляващия орган на програмата. Удължаването на срока с два месеца се налага поради възникнали допълнителни дейности при изработването на проекта, които са забавили процеса по неговото одобрение.

Правителството одобри позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност

Правителството одобри позицията на България за редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия). То ще се проведе на 24 февруари 2022 г. в Брюксел. Ръководител на българската делегация ще бъде заместник-постоянният представител на Република България към Европейския съюз г-жа Иванка Ташева.

Съветът ще проведе ориентационен дебат по Регламента относно чуждестранните субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар. С приемането му ще се стимулира конкурентната среда на пазарите в ЕС, ще се осигури защита на компаниите от Съюза от нелоялни практики, ще се възстановят и запазят равнопоставени условия за конкуренция на единния пазар.

По темата за бъдещето на индустриалната екосистема на мобилността в контекста на зеления преход ще се дискутират необходимите мерки за улесняване и ускоряване на този преход, по-специално в областта на иновациите, инфраструктурата и обучението, както и инструментите за укрепване на устойчивостта и конкурентоспособността в тази област.

Република България е изготвила проект на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 – 2027 г.

Правителството одобри проект на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 – 2027 г., съфинансиран от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от държавния бюджет.

Страната ни ще разполага с финансови средства по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за програмен период 2023 – 2027 г., изготвен съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013.

Средствата ще бъдат насочени към подпомагане чрез предоставяне на директни плащания и подпомагане на инвестиционни производствени и непроизводствени дейности в сектор „Земеделие”, сектор „Животновъдство“, сектор „Плодове и зеленчуци“, Лозаро-винарски сектор, сектор „Пчеларство“, сектор „Гори“, както и за подпомагане на преработватели на първична земеделска продукция, на общини и дейности в неселскостопанския сектор в селските райони. Прилагането на Стратегическия план ще стартира през 2023 г. Създадена е и възможност да се подпомогнат селските райони при провеждането на необходимите структурни промени в изпълнение на Европейския зелен пакт. Именно те ще имат жизненоважна роля за прехода към екологична устойчивост, а финансирането ще им позволи да постигнат амбициозните цели за климата и околната среда на новите стратегии.

С решението се гарантира балансирано и ефективно насочване на финансовият ресурс по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в съответствие със заложените стратегически цели и приоритети на национално и европейско ниво.

Променя се статутът на държавен имот в област Враца

Правителството обяви имот – публична държавна собственост за частна държавна собственост и даде съгласие за премахването му. Той се намира в с. Дърманци, област Враца и представлява Контролно-пропускателен пункт за проверка на моторни превозни средства със застроена площ 18 кв. м.

Управляваният досега от Министерството на вътрешните работи имот е с отпаднала за ведомството необходимост и трябва да бъде премахнат, тъй като попада в сервитута и трасето на проекта за модернизация на участък от път I-I /Е—79/ „Мездра – Ботевград“, ЛОТ 2, от км 161+367 до км 174+800“.

Контролно-пропускателният пункт ще бъде премахнат по реда на Закона за устройство на територията.

За ратификация е предложени споразумението с МБВР, свързано с оттеглянето на Банката от използването на ЛИБОР като референтен лихвен процент

Със свое решение правителството одобри и предложи на Народното събрание да ратифицира със закон Споразумение, съдържащо се в уведомление на Световната банка от 11 август 2021 г. и писмо-отговор на българската страна от 4 февруари 2022 г., с което тя да уведоми, че не възразява по изменения на заемните споразумения на Република България с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), свързани с оттеглянето на Банката от използването на ЛИБОР като референтен лихвен процент. На заместник министър- председателя по еврофондовете и министър на финансите е възложено да представи законопроекта пред Народното събрание, а след влизане в сила на закона за ратифициране – да изпрати писмото-отговор до Световната банка по съответния ред, както и да обнародва в „Държавен вестник“ споразумението в 15-дневен срок от датата на влизането му в сила за Република България.

Уведомлението на Световната банка е в контекста на инициатива за преход на референтния й лихвен процент в посока оттегляне от използване на ЛИБОР. От 1 януари 2022 г. ЛИБОР не се изисква да се котира от референтните банки на междубанковия пазар в Лондон. Според Световната банка подобно прекратяване може да се очаква по отношение на EURIBOR в бъдеще. За да запази съответствието между разходите за финансиране и отпускане на заеми, Банката е одобрила инициатива за преход на референтния лихвен процент, изпълнението на която изисква изменение на всички заемни споразумения, за да се включат разпоредби за замяна на ЛИБОР или EURIBOR в съществуващите заеми при обстоятелства, когато ЛИБОР или EURIBOR престанат да съществуват или вече не са търговски приемливи за целите на управление на нейните активи и пасиви.

Към момента Република България е страна по девет заемни споразумения с МБВР, според които по заемите е дължима лихва, базирана на ЛИБОР в евро. Предвидените в уведомлението изменения включват замяна на понятието ЛИБОР с ново определение за референтен лихвен процент – за заеми в евро за такъв се определя EURIBOR или друг определен от Банката референтен лихвен процент. Измененията предвиждат Банката незабавно да уведомява заемополучателя, а съответните промени да влизат в сила от датата на съответното уведомление.

От гледна точка на взаимоотношенията с МБВР, в която Република България членува, липсата на възражение би представлявала подкрепа за реализирането на инициативата на международната финансова институция за прехода, свързан с ЛИБОР.          

Правителството предлага за ратифициране изменение на Финансовия договор между Република България и ЕИБ

Със свое решение правителството предложи на Народното събрание да ратифицира изменение на Финансовия договор между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – съфинансиране по Фондовете на ЕС 2014 – 2020 г. (СПЗ)“) от 27 ноември 2014 г.

Финансовият договор между Република България и ЕИБ за структурен програмен заем в размер до 500 млн. евро има за цел да подпомага усвояването на средствата от Фондовете на ЕС. Средствата от заема се използват за покриване на националното съфинансиране по проектите, изпълнявани по оперативните програми „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020 г“, „Околна среда 2014-2020 г.“ и „Региони в растеж 2014-2020 г“, приоритетни оси 1 и 7, както и по Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

Изменението е инициирано във връзка с Решение на Министерския съвет от 2020 г. за прехвърляне на средства между оперативните програми от периода 2014-2020 г. в подкрепа на мерки за минимизиране на отрицателните последици от епидемичното разпространение на Ковид-19, което е подписано от ЕИБ и от страната ни през 2021 г. С изменението в обхвата на Финансовия договор се включва оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“, което ще помогне българското правителство да се справи с нуждите от национално съфинансиране за изпълнението на проектите по програмата и по този начин ще допринесе за успешното изпълнение на мерките за преодоляване на икономическите последици от пандемията.

Също така в обхвата на Финансовия договор се включват и всички проекти в рамките на приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“ на ОПРР, в рамките на която се реализират широк спектър от проекти. Понастоящем, само проектите, изпълнявани по инвестиционен приоритет „Устойчив градски транспорт“ на тази приоритетна ос, са допустими за финансиране със средства от заема. Включването в обхвата на Финансовия договор на всички проекти в рамките на приоритетна ос 1 на ОПРР ще позволи ползването на средства от заема за покриване на националното съфинансиране по проектите в рамките на приоритетната ос и ще допринесе за тяхното успешно изпълнение и за подобряване на градската среда, качеството на живот и растежа в градовете в България и особено в настоящата предизвикателна ситуация.

Разширяването на обхвата на заема ще подпомогне правителството при осигуряването на средства за националното съфинансиране на проектите по двете оперативни програми и ще даде възможност за ефективното и ефикасно използване на средствата от заема.

За ратификация е предложен договор в сферата на отбраната

Министерският съвет на Република България одобри Договор (Писмо за предлагане и приемане на оферта/Letter of Offer and Acceptance – LOA) за допълнение и изменение № 1 (Amendment № 1) към Международен договор (LOA) BU-P-AAD „Sidewinder AIM 9Х Блок II ракети, свързани материали и услуги“ (Sidewinder AIM 9Х Block II Missiles, associated material and services). C решението се предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал.1, т.4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон този договор.

Договорът не предвижда увеличаване на финансовите задължения за българската държава, но дава възможност за оптимизиране на доставките от страна на САЩ, свързани с изпълнение на договора по придобиване на многоцелеви изтребител.

Правителството одобри проект на Споразумение между правителството на България и на Швеция

Правителството одобри проект на Споразумение между правителството на България и на Швеция за прекратяване на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан в София на 19 април 1994 г.

Дългогодишна позиция на Европейската комисия (ЕК) е, че двустранните инвестиционни договори, сключени между държавите-членки на Европейския съюз (ДИД) се препокриват и влизат в противоречие със законодателството на Съюза, тъй като дискриминират инвеститорите в ЕС въз основа на националност. След влизането в сила на Договора от Лисабон (декември 2009 г.) Комисията стартира инициатива за прекратяването на двустранните инвестиционни договори (ДИД).

След подписването, Споразумението за прекратяване на инвестиционния договор между България и Швеция, следва да бъде ратифициран от Народното събрание на Република България.

Одобрена е позицията на страната ни за неформално заседание на ЕКОФИН

Правителството одобри позицията на страната ни за участие в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което ще се проведе на 25 и 26 февруари, 2022 г. в Париж, Франция.

По време на срещата министрите на финансите и управителите на централните банки ще обсъдят предизвикателствата пред ЕС в контекста на геополитическото противопоставяне и засилената конкуренция между глобалните сили с цел заздравяване на икономическата позиция на Съюза, както и пътищата за излизане от кризата, възстановяването на фискалната и монетарната политика, запазвайки растежа в дългосрочен план.

Въз основа на оценка на силните и слабите страни, министрите ще обсъдят укрепването на европейския финансов сектор, така че той изцяло да финансира двойния преход и икономическия растеж.

През втория ден на заседанието министрите ще обменят мнения как да засилят иновациите и поемането на риск в ЕС, които са решаващи фактори за засилването на растежа в дългосрочен аспект и укрепването на стратегическата автономия на ЕС. Участниците ще обсъдят цената на климатичния преход и доколко тя е социално приемлива.

Внедряване на новите знания и иновации в образователните програми – акцент на българската позиция в Париж

Насърчаването и сътрудничеството на висшите училища с научни организации из цяла Европа и внедряването на новите знания и иновации в образователните програми бяха акцентите в позицията на България на неформалната среща на министрите на висшето образование, научните изследвания и иновациите. Министерският съвет одобри резултатите от участието на Република България в срещата, която се проведе в периода 24- 25 януари 2022 г. в Париж, Франция.

По време на събитието беше подчертана също необходимостта от допълнителни усилия от страна на висшите училища и научните организации, както и на местните и националните власти за борба с фалшивите новини и изобщо дезинформацията, базирана на псевдонаука.

Представена беше информация за създаването на Научноизследователски институт в областта на компютърните науки, определянето на българските висши училища с най-висок научен капацитет като „изследователски“ и очакваната за тях подкрепа по изпълнение на Стратегически научноизследователски и иновационни програми (Strategic R&I Agenda) чрез Плана за възстановяване и устойчивост.

Укрепването на транснационалното сътрудничество между университетите за бъдещето на Европа беше темата, по която се проведе дебат между министрите в рамките на срещата. Българската позиция беше представена от проф. Генка Петрова-Ташкова, заместник-министър на образованието и науката.

Одобрени са резултатите от българското участие в Неформалната среща на министрите на образованието и младежта

Министерският съвет се запозна с Доклада на министъра на младежта и спорта за резултатите от българското участие в Неформалната среща на министрите на образованието и младежта на 27 януари 2022 г. в гр. Страсбург, Франция. На срещата България бе представена от посланик Мария Спасова, постоянен представител на Република България към Съвета на Европа.

По време на политическия дебат на тема „Младите европейци като пълноправни актьори в Европа: за по-зелена и по-устойчива Европа“ всички държави членки изразиха подкрепа за по-активно ангажиране на младите хора в процеса на взимане на решения на местно, регионално, национално и европейско равнище. Подчертана бе взаимната свързаност между младежта, образованието (формално и неформално), вкл. физическото образование за ангажиране на младите хора от ранна възраст по въпросите с опазването на околната среда, борба с промените в климата и постигане на Целите за устойчиво развитие като бе отбелязана основната роля на програмата „Еразъм+“.

Представителят на България акцентира върху значението на Европейската година на младежта за ангажиране на младите хора като пълноценни участници в социалния и икономически живот и за постигане на една по-зелена и по-устойчива Европа; необходимостта от качествено гражданско образование, насърчаващо демократичните ценности, информираност, медийна грамотност, отсяване на фалшивите новини, така че младите хора да могат да взимат информирани решения за едно по-устойчиво бъдеще. Отбелязана беше ролята на Министерство на младежта и спорта, което осигурява възможност младите хора да реализират свои инициативи и кампании в сфери като опазване на околната среда и устойчивост, доброволчество, гражданско участие.

По време на срещата бяха обявени победителите в конкурса „Млади и еко- ангажирани“ – иновативни инициативи от страна на младите хора за опазване на околната среда и борба с промените в климата.

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), което се проведе на 31 януари и 01 февруари 2022 г. в Ланс, Франция. Делегацията беше ръководена от извънредния и пълномощен посланик на Република България във Френската република и Княжество Монако г-н Николай Милков.

Министрите проведоха дискусия относно стратегическата автономност на европейската икономика, като поставиха акцент върху редица важни елементи и инициативи, които са от решаващо значение за справяне със съществуващите предизвикателства, намаляване на зависимостите от трети страни и укрепване на капацитета на ЕС за устойчивост на бъдещи кризи.

Държавите членки, включително и България, приветстваха използването на вече създадените индустриални алианси и форуми, и изразиха позитивни очаквания към важните проекти от общ европейски интерес и Европейския законодателен акт за чиповете, който се очаква да бъде публикуван през първата половина на 2022 г.

Одобрени са резултатите от българското участие в неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри резултатите от участие в неформалното заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи“, формат „Вътрешни работи“, проведено на 3 февруари 2022 г. в гр. Лил, Франция. В доклада са представени резултатите от дискусиите относно: реформа на Шенген; бъдещето на гражданската защита в Европа; миграция и убежище: за поетапен подход в полза на ЕС и всички държави членки; борба с радикализацията (тема на работния обяд).

Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”

Министерският съвет одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на Европейския съюз „Правосъдие и вътрешни работи”, част „Правосъдие“, което се проведе на 4 февруари в Лил, Франция.

Водеща тема на дискусиите беше включването на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на така наречените „европейски престъпления“. Целта е да се даде единен отговор на нарастващите заплахи за правата на европейските граждани, предизвикани от екстремистки, расистки и хомофобски изказвания.

В изказването си министър Надежда Йорданова подкрепи инициативата на Европейската комисия. Предложеното разширяване може да допринесе за хармонизирано подобряване на националната наказателноправна рамка относно речта на омразата и престъпленията от омраза, включително за защита на лицата от малцинствени групи. Бъдещите инструменти, които ще бъдат приети въз основа на това правно основание, следва да включват само защитените признаци, предвидени в Хартата на основните права.

Министрите обсъдиха и признаването между държавите членки на родителство, установено в рамките на Европейския съюз. Беше приветствана идеята за законодателна инициатива, тъй като само чрез законодателен акт ще може да се гарантира най-добрият интерес на детето при трансгранично движение и преместване. Според българската позиция при изготвянето на предложението следва да се подходи с особено внимание, за да бъде намерен необходимият баланс между гаранциите за упражняване на правата, регламентирани от европейското законодателство, и компетентността на държавите членки.

Разгледана беше и необходимостта от координиране на системите за сигнали за изчезнали и отвлечени деца. Навременното информиране на обществеността чрез специално създадени платформи в социалните мрежи ще подобри процеса на откриване на изчезналите деца и ще подпомогне правоохранителните органи за тяхното издирване и връщане в семействата им.

Министрите, отговорни за Кохезионната политика на ЕС, ще обсъдят Осмия доклад на Европейската комисия за сближаването

Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на министрите, отговарящи за Кохезионната политика на ЕС, която ще се проведе на 28 февруари – 1 март 2022 г. по покана на Френското председателство. На събитието ще бъде иницииран политически дебат по наскоро представения Осми доклад за икономическо, социално и териториално сближаване под мотото „Сближаване в Европа до 2050 г.“.

Държавите-членки ще обсъдят възможностите за инвестиции в приоритетни области за подпомагане на сближаването на фона на днешните предизвикателства, пред които е изправен ЕС: демографски промени, риск от задълбочаване на разликите в развитието на отделните региони на Европа след икономическите кризи и пандемията от COVID-19, климатични промени, ограничени природни ресурси и ограничена свързаност на много европейски региони, в т.ч. селата.

България споделя всички тези предизвикателства и ще призове за по-координирана и целенасочена структурна подкрепа за слабо развитите региони и местните общности. Важно е да се гарантира устойчива помощ за ключови инвестиции, които ще доведат до подобряване на условията за живот и бизнес в страната ни. Страната ни ще потвърди подкрепата си за амбициите на ниво ЕС за осъществяване на „зеления“ и цифровия преход, като цената за тяхното реализиране следва да бъде справедливо разпределена между по-развитите и по-слабо развитите държави-членки на принципите на солидарност и еднакво третиране. България си поставя за цел да стимулира разпространението на иновации и предприемачеството в съчетание с политики, ориентирани към нуждите и особеностите на конкретните региони. Балансираното териториално развитие следва да се превърне в основен принцип и при провеждането на останалите европейски политики.

Необходимо е да се търси максимално хармонизиране на правилата и процедурите, чрез които се реализират отделните инструменти за финансиране, така че изпълнението да се осъществява в опростена рамка и с необходимата координация между фондове и програми, се казва още в позицията ни.

Министерството на правосъдието и Министерството на финансите предлагат промени в ГПК, с които дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите ще премине към Министерството на правосъдието

Министерство на правосъдието и Министерството на финансите предлагат промени в ГПК, с които дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите ще премине към Министерството на правосъдието. Предложението произтича от приетата структура на Министерския съвет на Република България с Решение на Народното събрание от 13 декември 2021 г. и Споразумението за съвместно управление на Република България за периода от 2021 г. до 2025 г.

С проект на Закон за изменение и допълнени на Гражданския процесуален кодекс се цели осъществяването на процесуалното представителство на държавата да бъде възложено на министъра на правосъдието. Това ще доведе до оптимизиране на процесите на държавно управление и концентрация на еднородни функции в един орган.

Правителството прие Постановление за приемане на Наредба за разглеждане на спорове по Закона за марките и географските означения

Правителството прие Постановление за приемане на Наредба за разглеждане на спорове по Закона за марките и географските означения.

С приемането на новата правна уредба се постига пълно съответствие на подзаконовата нормативна уредба, касаеща реда за разглеждане на спорове и реда за образуване, провеждане и приключване на производството за служебно заличаване на регистрацията на марка, с разпоредбите на Закона за марките и географските означения.

Въвеждането на ясни и подробни правила за административния ред, приложим в производствата, образувани във връзка с подадени жалби и искания по реда на Закона за марките и географските означения ще доведе до предвидимост на действията на Патентното ведомство по прилагане на правилата на Раздел VIII от Глава втора на закона.

Гарантира се безплатният училищен транспорт до съседни селища и през учебната 2021/2022 г.

Правителството прие промени в наредбата за начина на финансиране на превоз за собствена сметка и специализиран превоз на деца и ученици с автомобилен транспорт. Целта е и през учебната 2021/2022 г. да бъде гарантиран безплатният училищен превоз на деца и ученици до най-близкото населено място, ако в тяхното няма детска градина и училище. Промените са във връзка с продължаващата извънредна епидемиологична обстановка.

Предвижда се, когато присъственото обучение в детските градини и училищата е било преустановено, да се отпускат средства за условно постоянни разходи в размер до 60% от заявените суми при превоз за собствена сметка и до 50% при специализиран превоз с автомобилен транспорт.

Промяната се налага, тъй като превозът за собствена сметка и специализираният превоз с автомобилен транспорт обслужват 60% от всички маршрути. За да бъде гарантиран безплатният превоз на децата и учениците, е необходимо да бъдат запазени, както работните места на водачите, така и финансовата стабилност на транспортните предприятия, извършващи специализиран превоз с автомобилен транспорт.

Правителството прие Постановление за приемане на Устройствени правилници на МИ и МИР

Правителството прие Постановление за приемане на Устройствени правилници на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа. С него се приемат правилниците създадени вследствие на разделяне на Министерството на икономиката в изпълнението на т.2 на Решението на Народното събрание от 13.12.2021 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр.106 от 15.12.2021 г., изм., бр. 110 от 2021 г.).

С приетия нормативен акт се осъществяват и част от структурните промени в централната администрация на изпълнителната власт. Предприемат се действия за подготовката на структурни и други промени в централната администрация на изпълнителната власт. Чрез предвидените в нормативните разпоредби на проекта на постановление и на приеманите с него проекти на устройствени правилници се преразпределят правомощия от материалната компетентност на министъра на икономиката, които следва да бъдат поети съответно от министъра на икономиката и индустрията и от министъра на иновациите и растежа, респективно разпределени между министрите на икономиката и индустрията и на иновациите и растежа.

В постановлението са включени разпоредби, регламентиращи правоприемството по отношение на закриващата се Държавната агенция за научни изследвания и иновации и преминаващите към Министерството на иновациите и растежа административни структури на преобразуваното Министерство на икономиката, както и разпределението на активите, пасивите, правата и задълженията, свързани с дейността на преобразуваното министерство.

Създава се комисия с участието на представители на пет ведомства

Правителството прие решение, с което създава комисия с участието на представители на Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията.

Комисията ще направи подбор на адвокатски кантори, които да предоставят правни съвети при подготовката на производства пред съд и юрисдикции за защита интересите на държавата във връзка с установени злоупотреби и случаи на неправомерно разходване на публични средства, както и да предоставят правни съвети по въпроси, които могат да станат предмет на такива производства.

Правителството одобри законопроект за закриване на специализираните наказателни съдилища и прилежащите им прокуратури

Закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд и съответните специализирани прокуратури, уреждане на статуса на работещите в тях съдии, прокурори, следователи и администрация, както и приключването на висящите дела при спазване на принципа за неизменност на състава. Това предвижда приетият днес от правителството законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Със законопроекта се предлага и отмяна на „кариерните“ и „финансови бонуси“ за членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), главния инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС (ИВСС), както и „кариерните бонуси“ за административните ръководители на съдилищата и прокуратурите и техните заместници.

„Структурните и организационни промени по отношение на звената на специализираното наказателно правосъдие имат за цел да гарантират конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите. За десетгодишния срок на своето действие, специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не постигнаха заложените със създаването им през 2011 г. цели“, пише в мотивите към законопроекта.

Компенсирането на мрежовите оператори за технологичните им разходи продължава до края на м. март 2022 г.

Компенсирането на мрежовите оператори за технологичните им разходи ще продължи до края на м. март 2022 г. Това реши правителството на днешното си заседание, приемайки промени в програмата за компенсиране на разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на електроенергия за технологични разходи. По закон тези компании закупуват електроенергията, необходима за покриване на технологичните им разходи единствено от свободния пазар. От друга страна, при утвърждаване на цените на мрежовите услуги за текущия ценови период КЕВР определя прогнозна пазарна цена на електроенергията за технологични разходи. За текущия ценови период 1.07.2021 – 30.06.2022 г., прогнозната пазарна цена, определена от КЕВР, е в размер на 131.27 лв/МВтч за операторите на електроразпределителни мрежи и 124.85 лв/МВтч за оператора на електропреносната мрежа. Тези цени са значително под действителните борсови цени, което създава сериозни финансови дефицити при мрежовите оператори.

Според приетите днес от правителството промени в програмата операторите ще бъдат компенсирани с цялата разлика между определената от КЕВР прогнозна пазарна цена и борсовата цена, по която те закупуват енергията за технологичните си разходи. Финансовите средства за това в размер на около 221 млн. лв. са осигурени от фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Плащането на средствата по Програмата се извършва по Споразумение между Министерството на енергетиката (МЕ) и фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Съгласно подписаното споразумение Министерството на енергетиката ще уведомява фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за размера на полагащата се компенсация като ФСЕС ще извърши плащането на посочената сума в 3 -дневен срок от получаването на уведомлението. Средствата се превеждат по парична сметка, посочена от съответния заявител на компенсацията.

С изпълнението на тази програма се гарантира финансовата стабилност на мрежовите оператори, което е ключово условие за нормално и надеждно функциониране на електроенергийната система на страната.

От друга страна, чрез компенсиране на разходите на операторите и намаляване на финансовия дефицит, който следва да бъде компенсиран със следващо ценово решение на КЕВР, ще се ограничи необходимостта от съществено повишаване на цените на мрежовите услуги, а оттам – и поскъпване на електроенергията за всички крайни потребители.

От програмата ще се възползват операторът на електропреносната мрежа „ЕСО“ ЕАД и петте оператора на електроразпределителни мрежи „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, „ЕРП Златни пясъци“ АД, ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. С предходно решение от края на миналата година правителството утвърди компенсация на мрежовите оператори за технологичните им разходи в пълен размер за периода юли – декември 2021 г.

Продължават компенсациите за битовите потребители и топлофикационните дружества заради високите цени на природния газ

Битовите потребители и потребителите на топлофикационните дружества, които използват природен газ като основно гориво и имат издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия с преобладаващ топлинен товар за битови нужди, ще бъдат компенсирани заради растящите цени на синьото гориво и за месеците февруари и март. Това реши правителството на днешното си заседание, одобрявайки продължение на програмата за компенсиране на тези клиенти, приета на 25 януари 2022 г. Компенсациите за тях са изчислени като 50% от разликата между цената на обществен доставчик, одобрена от КЕВР за съответния месец и прогнозната цена за първото тримесечие на 2022 г., съгласно Решение на КЕВР № Ц- 26 от 1 юли 2021 г. В сумите не е включен ДДС. При този механизъм размерът на компенсацията е 30,54 лв./MWh за м. февруари 2022 г. и индикативно 29,58 лв./MWh за м. март 2022 г. Предвиденият бюджет за изпълнение на програмата е 83 млн. лева. Компенсациите ще бъдат изплатени до 30 април 2022 г.

Плащането на средствата по Програмата се извършва по Споразумение между Министерството на енергетиката (МЕ) и фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). Съгласно подписаното споразумение Министерството на енергетиката ще уведомява фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за размера на полагащата се компенсация като ФСЕС ще извърши плащането на посочената сума в 3-дневен срок от получаването на уведомлението. Средствата се превеждат по парична сметка, посочена от съответния заявител на компенсацията. Изпълнението на програмата ще подпомогне битовите клиенти на природен газ за справяне с последиците от ръста на цените на природния газ. Компенсирането на топлофикационните дружества ще окаже положително влияние върху всички потребители, като допълнително улесни изпълнението на лицензионните им дейности по производство и пренос на топлинна енергия.

Компенсациите за бизнеса заради високите енергийни цени продължават до края на м. март

Всички небитови потребители на електроенергия ще бъдат подпомогнати заради високите й цени до края на м. март 2022 г. Това реши правителството на днешното си заседание, приемайки продължение на вече приетата през миналата година програма, насочена към тези клиенти. От нея ще се възползват всички около 633 хил. небитови крайни потребители на електрическа енергия, без мрежовите оператори, за които е предвидено друго подпомагане. Компенсацията се определя като фиксирана сума за всеки MWh използвана електроенергия. Конкретният размер се изчислява като 75% от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „ден напред“ на БНЕБ за съответния месец и базовата цена от 185.59 лв/MWh (средна цена базов товар на пазар „ден напред“ на БНЕБ за м. юли 2021 г.). Компенсации за клиенти с цени под базовата не се предвиждат. В сумите не е включен ДДС. Както и до момента, компенсацията ще бъде извършена чрез доставчика, с който всеки небитов клиент има сключен договор. Информация за полагащата се компенсация ще бъде посочена във фактурата на всеки клиент.

Бюджетът на допълнението по Програмата е 575 млн. лева. Компенсациите ще бъдат изплатени до 31 май 2022 г.

Правителството прие решение за освобождаване на председателя на Държавна агенция за научни изследвания и иновации

Министерският съвет прие Решение за освобождаване на председателя на Държавна агенция за научни изследвания и иновации, считано от 01.03.2022г..

Предвид преминаването на Държавната агенция за научни изследвания и иновации към Министерството на иновациите и растежа, и променената структура на Агенцията, отпадат и функциите изпълнявани от председателя на Държавна агенция за научни изследвания и иновации.

Четете още:

Официално: Благомир Коцев е назначен за областен управител на област Варна