14 февруари 1861 г.: Ражда се Цар Фердинанд I Български
Цар Фердинанд I Български остава противоречива личност в историята на България, някои го определят като „недооценения цар“. Критикуван е заради многото допуснати грешки, сред които влизането на страната ни в Първата световна война на страната на Централните сили, слабостта му към парите и държавните дългове, сключването на Балканския съюз, при който руският император Николай II Романов му дава 3 млн. златни франка при 5 % лихва и залог двореца „Враня“, за да върне заем от 1,5 млн. франка на виенска банка.
Въпреки всичко обаче Фердинанд I остава царят, който успява да присъедини България към Европа. Роден на 14 февруари (по стар стил) 1861 г. във Виена (негов баща е княз Август Сакскобургготски, а майка му е княгиня Клементина Орлеанска, дъщеря на френския крал Луи Филип), Фердинанд идва в България за първи път месец, след като е ръкоположен за български княз на 25 юни 1887 г. Неговата амбиция е да изгради силна балканска държава и стабилна династия.
Остава на престола до 1913 г. като за 26-годишното си управление наистина успява да укрепи икономически и просветно страната ни. Откриват се музеи и театри, отварят се фабрики, строят се железопътни линии и пристанища, превъоръжава се армията…Той обаче има амбицията да бъде признат и от Русия, и от Великите сили, и от Османската империя за владетел на България, поради което премахва основната пречка пред тази си цел – сваля правителството на Стефан Стамболов и установява „личен режим“ като непрекъснато „сваля“ и „качва“ правителства.
Най-голямото постижение на Цар Фердинанд I Български е обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. След пораженията, претърпени от Първата световна война той абдикира от престола и посвещава останалата част от живота си на научни трудове.
„ВАРНА новини“