Работи ли? Руската „Мъртва ръка“: Автоматичната ядрена система след края на Империята на злото

В епохата на нарастващи геополитически напрежения и все по-чести заплахи за ядрена ескалация, особено в контекста на войната в Украйна, темата за руската автоматична система за ядрен отговор, известна като „Мъртва ръка“ (или „Периметър“), отново предизвиква интерес и тревога.

През последните години редица хибридни проруски сайтове облъчват населението с материали, внушаващи „величието“ на руската военна машина, представяйки я като технически и стратегически недостижима. Но видимо, още от рухването на слогана „Киев за три дни“ тези разкази са удобна фикция за наивници и русороби, а не реално доказателство за военна ефективност.

Разработена в последните години на Студената война, тази система е проектирана с една основна цел: дори при пълно унищожаване на командните структури на страната, тя да гарантира, че масиран ядрен отговор ще бъде задействан автоматично. Технологията разчита на сензори за радиация, сеизмични сигнали и натиск, които се активират при откриване на мащабна атака, в комбинация с липса на комуникация с военното командване.

Съществува ли днес „Мъртвата ръка“?

Въпреки че западни и руски военни анализатори не отричат съществуването на системата, подробности за съвременното и състояние остават засекретени. Самата идея за автоматизиран ядрен отговор, без човешка преценка в реално време, звучи почти антиутопично, дори по критериите на Студената война.

Днес, повече от 30 години по-късно, възниква въпросът дали една такава система въобще може да бъде поддържана в оперативно състояние, особено на фона на видимите технологични слабости на руската армия в Украйна – от дронове със сглобки от АлиЕкспрес, до доказани системни проблеми в комуникацията, логистиката и координацията.

Руското ръководство многократно е отправяло заплахи за използване на ядрено оръжие:

„Русия има право да използва ядрено оръжие, ако бъде застрашено нейното съществуване, включително при атака срещу територии, които тя счита за свои“ — заяви Дмитрий Медведев още през март 2023 г. в интервю, цитирано от Reuters. По-рано същата година говорителката на руското външно министерство Мария Захарова също предупреди, че „всяка заплаха срещу Русия може да доведе до ответен ядрен отговор“, според цитат на The Guardian.

В същото време, руската ядрена доктрина беше ревизирана в края на 2024 г., така че включва и „конвенционални заплахи от ядрени държави“ като повод за ядрен отговор. Въпреки това, реална употреба на подобна система или демонстрация на техническата и функционалност не е известна.

Съществуването на „Мъртвата ръка“ е потвърдено в изказвания на бивши съветски офицери и частично в руски публикации, но възможността такава система да действа ефективно днес е под съмнение. Един автоматичен апокалиптичен механизъм предполага:

безупречна интеграция на технологии;
перфектна синхронизация с военната комуникационна мрежа;
и изключителна устойчивост по отношение на саботаж, грешки и сривове.
Това изглежда малко вероятно в страна, която в реална война изпитва затруднения с доставката на каски, навигационни системи и спътникова координация.

„Мъртвата ръка“ олицетворява страха от автоматизираната ядрена катастрофа – създаден за свят, в който студената логика на унищожението надделява над човешката преценка.

Днес обаче този митологизиран механизъм изглежда по-скоро като символ на пропагандна реторика, отколкото като реална заплаха. А самият факт, че се налага Кремъл да го припомня, подсказва несигурност и страх, а не надмощие.

„Фактор.БГ“

Прочетете още: