Преди 140 г. митрополит Симеон оглавява първото червенокръстко дружество във Варна

ВАРНА новини лого

Снимка Митрополия Варна

Членовете на червенокръстката организация във Варна отбелязаха тържествено 140 г. от основаването на дружеството в крайморския град. Венци и цветя бяха положени пред паметника на митрополит Симеон в Морската градина. Да сведат глави пред паметта и делото на един от основателите на варненското дружество на Българския Червен кръст (БЧК) и негов пръв председател дойдоха областният управител проф. Андрияна Андреева, зам.-кметът Снежана Апостолова, доброволци, общественици, свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия. Цветя положиха председателят на БЧК акад. Христо Григоров и генералният директор на организацията проф. Красимир Гигов.

Днес е времето да погледнем към миналото с огромна благодарност към нашите предшественици, които положиха основите на организация, чиито ценности са добротата, съпричастността, помощта, християнството, посочи акад. Григоров. Той подчерта, че и сега БЧК е навсякъде, където има нужда. Червеният кръст е една от малкото структури, готова винаги да подаде ръка на тези, които имат нужда, каза Григоров и уточни, че и в момента тя подпомага 630 хиляди души у нас с хранителни продукти.

За Закона за доброволчеството Григоров коментира, че, за съжаление, все още не е станал факт. Трябва да бъдат защитени доброволците – хора, които правят всичко възможно да помагат, и политиците най-после трябва да се обединят и да строят, а не да рушат мостовете помежду си, посочи Григоров.

Пред паметника на митрополит Варненски и Преславски Симеон председателят на областната организация на БЧК Петър Радушев припомни, че владиката е бил изключителна фигура в обществения живот на Варна. Освен че е сред основателите на БЧК, митрополит Симеон има големи заслуги за развитието на образованието и книжовността в града. Освен това той първи в страната институционализира осигуряването на социални помощ за най-уязвимите.

Мила Едрева, БТА

Прочетете още:

10 ноември! От резиденцията на смъртта до увисналото чене на Тато