Черпят най-бързите имена, почитаме прочут богослов

Св. Григорий Богослов (Назиански), архиепископ Константинополски – бил родом от Арианз при град Назианз, Кападокийска област (в Мала Азия, сега Анадола).

Син е на епископ св. Григорий Назиански и майка св. Нона. Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Голям богослов, писател, поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 г. и се оттеглил в Назианз.

На 27 май 380 г. св. Григорий Богослов бил тържествено утвърден в църквата „Св. апостоли“ за цариградски архиепископ от император Теодосий І (379-395) и потвърден на ІІ Вселенски събор в 381 г., който бил открит под негово председателство и на който възтържествувало православието.

Но блясъкът не продължил много. Скоро той трябвало да напусне заслужения с толкова пастирски подвизи престол и мястото на „общата победа“. Съмнителни произшествия и интриги му дали повод да подаде оставката си и през юни 381 година се завърнал в родния Низианз. Той завеждал вдовстващата там катедра до 383 година, докато избрали Евлалий, и след това окончателно се оттеглил в наследственото си имение в Арианз.

Св. Григорий притежавал дълбоко благочестие и високи дарования. Той бил една съзерцателна поетическа натура, чувствителен и примирителен. Остатъка от дните си той прекарал в мечтаното безмълвие, в песнословия на неизказаното Божество, на неразделната и единосъща Троица. В началото на седмото десетилетие от своя живот той склопил очи към 390 година.

Църквата облажава св. Григорий като „Троически Богослов“, като „таинник на Св. Троица“. Църквата пази и следва неговото богословско учение, което разкрива със словата на философстващия разум възвишените истини на апостолската проповед.

По отношение на християнската мисия всред славяните и на славянската писменост той трябва да бъде отбелязан като най-големият от древните отци любимец на св. Константин–Кирил Философ, който изучавал дори наизуст неговите произведения и написал похвала в негова чест.

Днес празнуват всички с имената Гаро, Григор, Григорена, Григорий и Гриша.

Григор (означава „който бди“ или „григорос“, което значи „бърз“).

ПИК

Прочетете още:

25 януари 1893 г.: Проверяват теглилките на варненските търговци