Нов начин ще показва как пенсионният фонд управлява парите ни
Пенсионните фондове ще бъдат оценявани по нов начин. Комисията за финансов надзор предлага досегашният механизъм за минимална доходност да бъде заменен с модел, който сравнява резултатите им с пазарни индекси. Вместо фондовете да се мерят основно един спрямо друг, доходността ще се сравнява с това как са се движили пазарите, в които те реално инвестират.
Промяната е заложена в проект на наредба, подготвен след последните изменения в Кодекса за социално осигуряване. Тя ще важи за универсалните пенсионни фондове, в които се осигуряват родените след 1959 г., както и за професионалните фондове.
Новият подход стъпва върху т.нар. бенчмарк. Това е показател за сравнение, изграден от няколко индекса. Казано по-разбираемо, фондът ще има пазарен еталон, с който да се мери. Ако пазарите, в които той може да инвестира, са донесли определена доходност, ще може да се види дали управлението на фонда се е справило по-добре, по-зле или близо до този резултат.
В предложения модел влизат пет индекса и отделен компонент парични средства. Те покриват различни части от инвестиционния свят – глобални акции, акции от еврозоната, държавни и корпортивно облигации и български публични компании.
Един от основните индекси е S&P Global 1200 EUR Hedged PRI. Той обхваща около 1200 компании от развити и развиващи се пазари и според мотивите към наредбата представлява приблизително 70% от световната пазарна капитализация. Избрана е версия в евро, за да се ограничи валутният риск. Към него се добавя S&P Euro PRI, който следи водещи компании от еврозоната.
При облигациите са предвидени два индекса. Единият е iBoxx € Eurozone 5-10 TRI, който обхваща държавни облигации от еврозоната с матуритет между 5 и 10 години. Според КФН точно този хоризонт най-добре отговаря на структурата на пенсионните портфейли. Другият е iBoxx EUR Liquid Corporates Diversified TRI – индекс на ликвидни корпоративни облигации с висока кредитна оценка.
В бенчмарка влиза и българският капиталов пазар чрез BGBX40 PRI – индексът на 40-те най-ликвидни компании на Българската фондова борса.
Компонентът парични средства е с нулева доходност. Причината е практична – фондовете трябва да поддържат ликвидност, за да могат да правят плащания, да прехвърлят средства и да изплащат суми на наследници.
Най-важната промяна за осигурените е, че новият модел ще отчита различния риск при различните подфондове. Това е свързано с бъдещата мултифондова система, при която парите на хората няма да се управляват по един и същи начин през целия им трудов живот.
За по-младите осигурени ще има динамичен подфонд. При него делът на акциите ще е най-висок – общо 75%. Това е логично, защото младият човек има десетилетия до пенсия и може да понесе повече краткосрочни колебания в търсене на по-висока дългосрочна доходност.
При балансирания подфонд водещ ще бъде индексът на държавните облигации от еврозоната с дял 50%. Глобалните и европейските акции ще имат общо тегло 35%. Това е по-умерен профил – нито прекалено предпазлив, нито силно рисков.
Консервативният подфонд ще държи по-висок дял парични средства. Причината е, че в него ще попадат хора, които са близо до фазата на изплащане. При тях основната задача вече не е агресивно натрупване, а запазване на стойността и готовност за плащания.
Доходността ще се изчислява на годишна база за 5-годишен период, който включва последните 20 тримесечия.
Новата система няма да заработи изведнъж. Предвижда се преходен период между 2028 и 2031 г. Причината е, че трябва да се натрупа достатъчно историческа информация, за да може методологията да се прилага пълноценно.
За хората с партиди във втория стълб най-важният ефект е, че доходността би трябвало да стане по-разбираема и по-сравнима. Днес много осигурени виждат процент доходност, но трудно могат да преценят дали той е добър. Именно това трябва да покаже бенчмаркът – не просто дали има положителна доходност, а дали управлението е добавило стойност спрямо възможностите на пазара.
