Бюджет 2026 влезе в зала, опозицията настоява да бъде оттеглен

Депутатите обсъждат днес Законопроекта за държавния бюджет на България за 2026 г. Опозицията настоява управляващите да изтеглят макрорамката на страната и да внесат нова с дефицит до 3%.

Повечето политици и икономисти смятат, че има достатъчно резерви за свиване на дефицита чрез битка с корупцията и съкращения на заплати и бройки в администрацията и в сектор „Сигурност“. Данните обаче показват, че бюджетът няма как да се балансира само с това. Ако консенсусът е, че не трябва да се вдигат данъци, то реформата на социалните системи няма как да мине само със спиране на злоупотребите. Ще трябва да се режат и вече дадени социални права, предава „Епицентър“.

И докато в предизборната си кампания премиерът Румен Радев също твърдеше, че няма да вдига данъци, преди няколко седмици заговори за „прогресивна скала“ на данъка върху имотите и предложи вдигане на осигурителните прагове още от август 2026 г.

Опозицията видя в това притеснителен сигнал, че вместо да се правят реформи, ще се вдигат данъци. Да не излезе накрая, че обещанията са едно, а реалността – друго?

Текстовете на „Прогресивна България“ предвиждат дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро.

В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП.

Предвижда се общите средствата за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националният план за възстановяване и устойчивост).

Законопроектът предлага повишаване на приходите от опериране на ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто – считано от 01 август 2026 г.

Сред мерките на управляващите влизат и ускорено реализиране на вече въведения акцизен календар за периода 2025 – 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия.

Сред параметрите на законопроекта е и от 1 август 2026 г. държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.

Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм се предвижда минималният размер на заплата да остане на настоящото си ниво от 620 евро.

Съгласно правилника на парламента, след приемането на първо четене законопроектът ще бъде разгледан между двете гласувания, когато народните представители ще могат да правят предложения за промени по текстовете.

Мария Манолова, 7dnibulgaria.bg

Прочетете още:

Омбудсманът бие тревога: Бюджет 2026 удря стандарта ни на живот!