„Гласове от праха“: Как десетокласници съживиха „Добруджанската Троя“ през обектива на телефоните си
Ученици от Иновативната Професионална гимназия по селско стопанство „Св. Георги Победоносец“, гр. Суворово, превърнаха сухата математика и археологията в Дуранкулак в дигитално изкуство и емпатия.
Снимки "Фейсбук"
Възможно ли е един час по история да започне не със звънец, а с шума на морския вятър, и да завърши не с изпитване, а с авторски късометражен филм в социалните мрежи? Учениците от 10-ти клас на Иновативна професионална гимназия по селско стопанство „Свети Георги Победоносец“, гр. Суворово доказаха, че отговорът е „да“, превръщайки Археологически комплекс „Дуранкулак – Хаманджия“ в иновативна STEAM лаборатория на открито.

В рамките на 90-минутен вълнуващ практикум, гимназистите смениха ролята на пасивни туристи с тази на „археологически детективи“ и пазители на човешки съдби. Урокът, изцяло обвързан с държавните образователни стандарти за социални структури, икономика и архитектура, избяга от сухите цифри, за да потърси човека зад камъка.
Разделени в три творчески изследователски комисии, учениците преслушаха научната беседа с нова мисия – да уловят емоцията на миналото. Докато изследваха най-старата каменна архитектура в Европа , те не просто записваха факти, а анализираха човешкия стремеж за сигурност – от праисторическите каменни дворци на проф. Хенриета Тодорова до вкопаните в земята средновековни землянки на прабългарите.

До емоционален пик на урока се стигна край най-големия праисторически некропол в света (1204 гроба) БТС. Там се задейства STEM компонентът на обучението. Вместо абстрактни математически задачи, десетокласниците използваха реални статистически данни от разкопките, за да изчислят нивата на детска смъртност и средната продължителност на живота преди 7000 г. Процентът (близо 35% детска смъртност) бързо спря да бъде просто суха статистика и се превърна в споделена емпатия към родителската скръб от неолита.

Практикумът завърши с експресен „Експертен съвет на открито“ на брега на Дуранкулшкото езеро. Там учениците защитиха своите тези, показвайки заснетите доказателства на екраните на телефоните си.
Истинската кулминация на деня обаче бе вълнуващ ритуал по заравянето на капсула на времето. Младежите запечатаха в херметически затворен термос емоционално писмо, адресирано до учениците от бъдещите поколения. В него те разказаха за себе си и описаха какво е усещането да докоснеш най-старата каменна архитектура в Европа shabla.bg през 2026 година, и отправиха завет към тези, които ще стъпят тук след тях: да пазят паметта на българската земя.

Полагането на капсулата в пределите на археологическия комплекс символично нареди днешните десетокласници като дванадесетия „културен пласт“ в многовековната история на Острова.
Голямото творческо предизвикателство обаче тепърва предстои. Като краен дигитален продукт от урока, всеки екип монтира кинематографични 60-секундни видеоклипове (TikTok / Instagram Reels) по модела на съвременните платформи за културен туризъм БТС. Чрез глас зад кадър и авторски кадри, младежите ще разкажат личните истории на древните обитатели на Острова – от „Строителя на вечността“ до майката, погребала детето си с глинена кукла hamangia.eu.

„Искахме да им покажем, че историята не е в учебника, тя е под краката ни. И че технологиите в джобовете им не са за разсейване, а инструмент, с който могат да станат посланици на нашето уникално наследство пред целия свят“, сподели Светла Веселинова, учител по история и организатор на събитието.

„С този иновативен подход училището затвърждава своята визия за образование на XXI век – образование, което не просто предава знания, а създава преживявания, изгражда ценности и формира млади хора с отношение към света, към историята и към човека. За нас истинската иновация не е в технологията сама по себе си, а в способността чрез нея да събудим любопитство, да изградим критично мислене, да възпитаме чувствителност и отговорност към културното наследство. И когато един ученик започне да гледа на древния камък не просто като на археологически артефакт, а като на следа от човешки живот, тогава знаем, че сме постигнали много повече от учебна цел – докоснали сме сърцето му. Именно такива моменти превръщат знанието в памет, паметта – в ценност, а ценността – в отговорност към бъдещето“, емоционално сподели инж. Марияна Великова, директор на Иновативната Професионална гимназия по селско стопанство „Св. Георги Победоносец“, гр. Суворово.
ВН
Още по темата:
