Легенда на СДС: Народе???? Положението е нетърпимо! Губим си отечеството. И бъдещето
Александър Йорданов
РЕАКЦИЯ: НАРОДЕ????
В парламента говорят и малко спорят. Коментират дроновата атака срещу търговски кораби в Черно море в непосредствена близост до територията на нашата страна. Министър-председателят се изказва в характерния си стил – обтекаемо. Хем така, хем онака. Реална информация – нула. Но в тази връзка си спомних следното.
Преди четири години, на 13 юли 2022 г., в Брюксел разговарях с Йенс Столтенберг, Генерален секретар на НАТО, за необходимостта от укрепване на сигурността на Югоизточния фланг на Алианса и главно в Черноморския регион. Изтъкнах специално, че е необходимо да бъде засилено натовското военноморско присъствие в Черно море, за да не се допусне то да се превърне в „руско езеро”.
На 17 януари, вторник, 2023 г., от трибуната@ на Европарламента в Страсбург обърнах внимание на г-н Жозеп Борел, Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, за необходимостта от „увеличаване на европейския военен персонал в Черно море.“
На 7 септември същата година, четвъртък, на извънредно заседание на Комисията по външни работи поставих на Генералния секретар на НАТО два въпроса. Първият формулирах така: „С действията си Русия създава нова своя „зона за сигурност“ в Черно море, която в Кремъл нарекоха „нова зона за предупреждение“. Но тя засяга изключителната икономическата зона на България и излага на рискове не само сигурността на моята страна, но и на целия регион. Въпросът ми е, какви конкретни действия се предприемат от НАТО, за да се възпира руската военна агресия в Черно море и конкретно: как в тези действия е включена България.“
Вторият въпрос, който поставих бе свързан още по-конкретно с войната, която Русия води срещу Украйна. Обърнах внимание, че към момента само нападнатата страна понася целия ужас на войната. Земята на агресора все още не е изпитала този ужас. И попитах Генералния секретар на НАТО: „….кога Руската федерация ще започне да изпитва ужаса на войната, която тя започна? Кога ракети на Украйна ще започнат да поразяват цели на територията на Русия?“
Отговорът на г-н Столтенберг за ситуацията в Черно море бе, че този регион е от огромно значение за НАТО. Евродепутатите бяха информирани, че Алиансът е увеличил присъствието си в него, а ситуацията се следи много внимателно, така че да има възможност за реагиране „при необходимост“. Вторият ми въпрос остана без отговор.
Днес вече е ясно, че сме загубили ценно време за „реагиране по необходимост“. Ужасът на войната стигна до българския черноморски бряг. Ранобудните репортери предават от пристанището на Варна. Закъсняхме с реакцията. Но защо?
Защото за съжаление ужасът на войната все още не е пренесен на територията на агресора. Затова и мирът не е близо. А от историята знаем, че мирът приближава със скоростта, с която ужасът на войната достига до домовете на агресора. По време на голямата война през миналия век не се водят мирни преговори с нейния подпалвач. А когато го настига ужасът той се самоубива. При този положителен пример за какви мирни преговори с подпалвача на днешната война някои бълнуват? Нима не е ясно, че мир може да има само след като него няма да го има?
След последната руска атака до границите на отечеството ни е време отношенията ни с вражеската Руска федерация да бъдат напълно замразени и преустановени. Българският посланик няма повече работа в Москва, а руската посланичка би трябвало вече да си е събрала багажа. Време е за реално противопоставяне на руската хибридна война срещу нашата страна и Европа. Това означава активно включване на страната ни в Коалицията на желаещите да помогнат на мира, но не и на врага. Необходимо е също така българският парламент да приеме Закон за дерусификация на Република България. Положението е вече нетърпимо. Губим си отечеството. И бъдещето. Народе????
От „Фейсбук“ профила на Александър Йорданов Александров, бивш евродепутат.
Прочетете още: