„Предварително заложени бомби и никакви резерви!“: Горанов разкри слабостите в Бюджет 2027

Бившият финансов министър Владислав Горанов определи проектобюджета за 2027 г. като плах и предупреди, че в него липсват достатъчно резерви за реакция при непредвидени кризи. Според него финансовата рамка разчита на прекалено оптимистични приходи, без да предвижда съществени структурни реформи, които да подобрят ефективността на публичните разходи, предава „Дарик“.

В интервю Горанов посочи, че сред основните слабости на проекта е отказът от предварително заявени промени, включително премахването на автоматичните механизми за определяне на възнагражденията в силовите ведомства.

Той обърна внимание и на намаляването на дела от брутния вътрешен продукт, отделян за образование, здравеопазване и инвестиции. Според него това показва, че разходите за развитие са ограничени, вместо да се търсят начини за повишаване на тяхната ефективност.

„Най-голямата първоначална критика, която може да се отправи към бюджета, и затова го определих като плах, е това, че някои от предварително заявените реформи, свързани с премахването на автоматизмите във възнагражденията на силовите ведомства, не се реализираха“, коментира Горанов.

Той призна усилията на правителството за намаляване на дефицита и за съобразяване с препоръките на Европейската комисия и Европейския съвет за преодоляване на свръхдефицита през следващите години. Според него обаче това не е достатъчно, ако не е съпроводено с промени в начина, по който се изразходват публичните средства.

„Не виждам нито една реформа, която качествено да промени ефективността на публичните разходи“, заяви бившият финансов министър.

Липсват буфери при евентуална нова криза
Един от основните проблеми според Горанов е липсата на финансови резерви, които да позволят на държавата да реагира при неочаквани събития. Той даде за пример кризисната ситуация през 2026 г., свързана с конфликта и войната в Иран, и предупреди, че подобно развитие през следващата година би поставило правителството в затруднено положение.

По думите му бюджетът не оставя достатъчно пространство за маневриране, тъй като разходите вече са силно ограничени, а приходната част зависи от постъпления, чиято реализация не е сигурна.

„Няма никакви буфери в бюджета за следващата година и ако се появи някаква криза от типа на тази, която се прояви през 2026 г., свързана с конфликта във войната в Иран, или някакво друго непредвидено събитие, правителството няма никаква гъвкавост да реагира в полза на обществото“, заяви той.

Особени резерви Горанов изрази към очакваните приходи от данъка върху свръхпечалбата. Според него това е еднократна мярка, чиито постъпления са несигурни, тъй като засегнатите компании могат да предприемат действия, с които да избегнат или намалят данъчното си задължение.

Той предупреди, че съчетаването на прекалено оптимистични прогнози за приходите с липсата на резерви може да превърне изпълнението на бюджета в сериозно предизвикателство.

„Изпразването на всички възможни буфери в бюджета и разчитането на хипотетични постъпления, като например данъка върху свръхпечалбата, който лесно може да бъде избегнат от страна на засегнатите икономически субекти, ме кара да мисля, че изпълнението на бюджета за следващата година ще е предизвикателство от гледна точка на приходната част“, коментира Горанов.

Горанов вижда „предварително заложени бомби“ в социалните разходи
Бившият финансов министър обърна специално внимание на предвиденото намаляване на средствата за хората с увреждания, личната помощ и трансферите, свързани с решенията на ТЕЛК.

Според него в проектобюджета липсва достатъчно яснота как точно ще бъдат постигнати тези съкращения и какви конкретни промени ще ги съпътстват. Горанов предупреди, че ако средствата бъдат предварително извадени от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, без да има разписан механизъм за промяна на системата, това може да създаде сериозни проблеми при изпълнението.

„Виждаме предложение за намаляване на разходите за хората с увреждания, личната помощ и въобще всички отпускани трансфери, които са свързани с експертизата на работоспособността, т.е. ТЕЛК-овете. Но няма нито една мярка, която да показва как точно ще се случи това. И ако те са предварително извадени от бюджета на Министерството на труда и социалната политика, това означава само едно – че всъщност имаме предварително заложени бомби в тази част от бюджета“, заяви той.

Горанов постави под съмнение и практиката бюджетният дефицит да се използва като постоянно средство за финансиране на държавните разходи. Според него това е особено проблематично в период на икономически растеж, когато държавата би трябвало да разполага с възможност да ограничава задлъжняването.

„Да генерираш дефицит в период на растеж е по-скоро грешно и само увеличава номиналния размер на дълга, без да носи добавена стойност. И най-лошото е, че развращава обществото с разбирането му кое е правилно“, коментира бившият финансов министър.

Концесиите и здравеопазването остават без необходимите промени
Критиките на Горанов засегнаха и инфраструктурната политика. Според него държавата не предприема реални действия за развитие на публично-частните партньорства и концесиите, които биха могли да бъдат използвани за изграждането и модернизирането на инфраструктурата.

По думите му липсата на подобни инструменти ограничава възможностите за привличане на частен капитал и за реализиране на инвестиционни проекти.

По отношение на здравеопазването Горанов посочи, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да реши натрупаните проблеми. Според него е необходимо да се преразгледа структурата на системата, включително ролята на частните болници, броят на договорните партньори на Националната здравноосигурителна каса, контролът върху разходването на средствата и начинът, по който се разпределят бюджетите на лечебните заведения.

Той постави и въпроса за големите разлики във възнагражденията на медицинските специалисти. Според него има тесен кръг от специалисти със свръхвисоки доходи, докато за други заплащането остава недостатъчно.

„Тук по-скоро трябва да се говори за структурата на системата, за ролята на частните болници, за броя на договорните партньори на НЗОК, за контрола върху източването на касата, за разпределението на бюджета на лечебните заведения“, заяви той.

„Ръководителят на смяна да свърши някаква работа“
В края на коментара си Горанов отправи критика към управляващите за това, че според него прекалено често се връщат към наследените проблеми, вместо да поемат отговорност за собствените си решения.

Той призова правителството да насочи усилията си към конкретни действия и да не използва състоянието на публичните финанси като постоянно оправдание за липсата на резултати.

„Това, което бих препоръчал на правителството, е да спре с погледа назад, да гледа напред. […] Сегашният ръководител на смяна да не се оправдава, а да вземе да свърши някаква работа“, заяви бившият финансов министър.

Горанов коментира и предвидените инвестиции в изкуствен интелект. Той определи намеренията на правителството като положителни, но предупреди, че прекомерното доверяване на технологиите може да доведе до загуба на човешки умения и способност за самостоятелна преценка.

Според него изкуственият интелект трябва да бъде използван като инструмент, а не да замества естествения интелект и човешките способности.

„Проблемът е да не позволявате на изкуствения интелект да замести естествения интелект и да не губите инстинкти за човешки умения, които лесно може да загубите, ако решите да се доверите само на алгоритмите на изкуствения интелект“, заключи Владислав Горанов.

Мария Манолова, 7dnibulgaria.bg

Прочетете още:

ГЕРБ: Бюджет 2027 нито е разумен, нито ще реши проблемите (ВИДЕО)