Проф. Коларова посочи колко живот остава на кабинета „Радев“

Оценката ми за изборите няма да бъде злободневна, нито ще бъде направена единствено през призмата на актуалната политическа ситуация и съотношението на политическите сили в България. Бих искала да дам преди всичко качествена оценка, която да ни помогне да разберем какво всъщност се случи. Смятам, че именно такъв анализ в най-голяма степен липсва в публичния дебат. Това заяви политологът проф. Румяна Коларова пред „Фокус“.

Според нея президентските избори в България са протекли като второстепенни парламентарни избори. Тя подчерта, че това понятие се използва в политологичния анализ, когато се характеризира начинът, по който протичат изборите за Европейски парламент.

„Вече осем поредни изборни цикъла в определена степен се оценяват именно като второстепенни национални парламентарни избори. Важно е да осмислим какво означава това явление, тъй като същите закономерности се наблюдават и при президентските избори в България“, уточни тя.

По думите й първата закономерност е свързана с избирателната активност.

Когато двата вида избори се провеждат едновременно или президентските са непосредствено след парламентарните, активността е по-висока. Когато обаче между тях има по-голям времеви интервал, тя обикновено спада.

Подобна зависимост се наблюдава и при изборите за Европейски парламент“, обясни проф. Коларова.

Втората важна характеристика е свързана с профила на номинираните кандидати.

„В политологичната литература Европейският парламент понякога е определян като своеобразна „детска градина“ или „старчески дом“ за европейските политици.

Това е метафоричен израз, който описва две категории кандидати – от една страна, хора в началото на политическата си кариера, които все още нямат съществен политически опит и позиции, а от друга – политици, които вече са преминали през активната фаза на своята кариера и търсят своеобразно политическо оттегляне“, уточни тя.

Според проф. Коларова президентските избори в България също се характеризират с подобен подбор на кандидатите. Двамата участници в балотажа, както и част от останалите кандидати, отговарят на тези характеристики.

„На първо място, предизборната кампания е по-кратка, по-евтина и се води по теми, характерни по-скоро за парламентарните, отколкото за президентските избори. Същото се наблюдава и при изборите за Европейски парламент. Това е очевидна закономерност, която трудно може да бъде оспорена“, коментира тя.

Политологът поясни, че най-важната характеристика е свързана с изборните резултати. При избори от този тип управляващата партия обикновено се представя значително по-слабо, докато малките и радикалните политически формации постигат по-добри резултати.

„По-същественото е, че управляващите партии традиционно губят позиции. Причината е в нагласите на избирателите – когато една партия управлява, за част от хората въпросът кой ще бъде президент изглежда по-маловажен от въпроса кой управлява страната“, отбеляза тя.

„Безспорно бойкотът на ГЕРБ и ДПС също имаше ключово значение за изборния резултат. Не бива да пренебрегваме и факта, че на балотажа „Прогресивна България“ успя да мобилизира максимално своите симпатизанти и по този начин да допринесе за победата на Йотова.

Тези фактори са важни и трябва да бъдат отчетени. Но е необходимо да разглеждаме изборите и през призмата на по-широките системни процеси, които могат да бъдат проследени както в предходни, така и в последващи изборни цикли“, обясни проф. Коларова.

Тя заяви, че трябва да се избягват категорични заключения от рода на това, че „българските граждани окончателно са се отказали от политиката“ или че „резултатите са израз на пълно разочарование от политическата система“.

Проф. Коларова каза, че мобилизацията на опозицията за контрол и противодействие на парламентарното мнозинство е изключително положително явление.

„Също толкова положителна е и амбицията на опозицията да организира протести или да подкрепя естествено възникващите граждански протести. С други думи, очакването, че „Прогресивна България“ ще спечели комфортно мнозинство, което ще й гарантира две или три безпроблемни и безоблачни години на управление, е силно подвеждащо.

Подобно развитие практически никога не се е случвало в българската политика. Може би единственото изключение е правителството на Иван Костов, но дори и тогава не може да се говори за пълен политически комфорт“, обясни политологът, цитиран и от БЛИЦ.

Тя допълни, че в България съществува ресурс за протести и критика срещу управляващите.

ВН

Прочетете още:

„Прогресивният“ Белчев с лоша новина: Кабинетът „Радев“ има визия за пълен 4-годишен мандат