Русия е „проблемна“, но защо никой не е използвал ядрено оръжие от 80 г. насам?
За първи и засега единствен път в историята ядрени оръжия са използвани в реални бойни действия през август 1945 г., когато Съединените щати хвърлят атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Оттогава са изминали повече от 80 години, през които светът преживява десетки войни, тежки международни кризи и опасни сблъсъци между велики сили. Но нито една държава не се решава отново да използва ядрено оръжие срещу противник.
И това се случва въпреки факта, че през десетилетията ядрените арсенали нарастват до десетки хиляди бойни глави, а разрушителната мощ на новите оръжия многократно надхвърля тази на бомбите, унищожили Хирошима и Нагасаки.
Защо тогава държавите продължават да разработват, модернизират и изпитват подобни оръжия? Защо харчат огромни средства за системи, които се надяват никога да не използват? И как човечеството стига до парадокса, при който най-разрушителното оръжие в историята се превръща преди всичко в средство за предотвратяване на война?
Отговорът се крие в постепенното осъзнаване на една опасна истина: ядрената война може да няма победител.
Оръжието, което променя правилата на войната
Днес ядрените оръжия служат предимно като средство за стратегическо възпиране. Основната идея е, че държава, която предприеме ядрено нападение срещу противник, способен да отвърне, рискува да понесе неприемливи разрушения.
Този принцип става известен като „взаимно гарантирано унищожение“ и се превръща в една от основите на стратегическото равновесие между САЩ и Съветския съюз по време на Студената война.
Логиката изглежда проста: ако и двете страни разполагат с достатъчно ядрени оръжия, за да нанесат опустошителен ответен удар дори след първоначално нападение, никоя от тях няма разумен стимул да започне подобен конфликт.
Но пътят до това разбиране далеч не е толкова пряк.
В първите години след Втората световна война много американски военни разглеждат атомната бомба като изключително мощно, но все пак конвенционално по предназначение средство за постигане на военна победа.
За част от генералите тя е просто нова, много по-голяма „тояга“, с която Съединените щати могат да принуждават противниците си да отстъпват.
Едва постепенно политическите и военните ръководители започват да осъзнават, че ядрените оръжия не просто увеличават мащаба на разрушенията, а променят самата същност на войната.
Учените предупреждават още преди Хирошима
Любопитното е, че част от учените, участвали в създаването на атомната бомба, разбират опасността още преди първото ѝ използване.
През юни 1945 г., седмици преди бомбардировките над Япония, група специалисти, ръководени от физика и нобелов лауреат Джеймс Франк, представят документ, останал в историята като „Докладът на Франк“.
В него учените предупреждават, че използването на атомно оръжие срещу населени градове може да постави началото на международна надпревара във въоръжаването и да подкопае възможностите за бъдещ контрол върху новата технология.
Вместо непосредствено нападение те предлагат демонстрация на разрушителната сила на бомбата пред международни наблюдатели, на необитаемо място.
Надеждата им е, че подобна демонстрация би могла да убеди Япония да капитулира, без да се стига до масови цивилни жертви.
Предложението обаче не е възприето от американското ръководство.
На 6 август 1945 г. атомна бомба е хвърлена над Хирошима, а три дни по-късно втора поразява Нагасаки.
Десетки хиляди хора загиват непосредствено при взривовете, а до края на годината общият брой на жертвите достига приблизително 140 000 в Хирошима и 70 000 в Нагасаки според широко цитирани оценки.
Историците продължават да спорят дали Япония би капитулирала без атомните бомбардировки, особено предвид съветското включване във войната срещу нея.
Не може да се докаже и че приемането на предложението на учените би предотвратило Студената война. Но предупрежденията им за опасността от ядрена надпревара се оказват пророчески.
Съветският съюз слага край на американския монопол
След края на войната Съединените щати продължават да разширяват ядрения си арсенал. Москва, която възприема американското превъзходство като стратегическа заплаха, ускорява собствената си атомна програма.
На 29 август 1949 г. Съветският съюз извършва първия си успешен ядрен опит.
Така американският монопол върху атомното оръжие приключва само четири години след Хирошима и Нагасаки.
През 50-те години двете суперсили започват да разработват все по-мощни бомби и средства за доставянето им до територията на противника.
Въпреки това опасността невинаги се възприема с необходимата сериозност.
Снимки и филмови кадри от ранните ядрени изпитания показват военни наблюдатели, които гледат огромните гъбовидни облаци от сравнително близко разстояние. В някои случаи военнослужещи участват в учения в райони, засегнати от последиците на експлозиите.
Рисковете от радиоактивното облъчване вече са известни, но дългосрочните му последствия и мащабът на замърсяването все още не са напълно оценени.
Междувременно избухва конфликт, който поставя американското ръководство пред реалната възможност отново да прибегне до атомната бомба.
Корейската война: моментът, в който Труман отказва
През 1950 г. Северна Корея нахлува в Южна Корея и започва война, в която се намесват сили на ООН, водени от Съединените щати.
След включването на Китай в конфликта американските войски понасят тежки удари. Във Вашингтон започват сериозни обсъждания дали ядрените оръжия могат да променят хода на бойните действия.
Генерал Дъглас Макартър, командващ силите на ООН, настоява за разширяване на военните действия срещу Китай и разглежда възможността за използване на атомни бомби.
По това време Съединените щати разполагат с огромно ядрено превъзходство. През 1951 г. американският арсенал наброява над 400 бойни глави, докато съветският все още е ограничен до няколко десетки.
Въпреки това президентът Хари Труман не разрешава използването им.
Причината не е единствено хуманитарна.
Американското ръководство се опасява, че ядрен удар срещу Китай или Северна Корея може да предизвика пряка намеса на Съветския съюз и да превърне регионалната война в глобален конфликт.
Под заплаха биха се оказали американските военни бази, съюзниците на Вашингтон в Европа и самото следвоенно международно равновесие.
През април 1951 г. Труман освобождава Макартър от командването му заради публичното му противопоставяне на политиката на администрацията.
Корейската война завършва с примирие през 1953 г., без да бъде използвана атомна бомба.
Това е един от първите големи примери за ситуация, в която ядрената сила не води автоматично до решение за нейното използване.
„Касъл Браво“: експлозията, която шокира света
Истинският мащаб на новата опасност става още по-очевиден през 1954 г.
На 1 март Съединените щати извършват термоядреното изпитание „Касъл Браво“ на атола Бикини в Тихия океан.
Експлозията достига мощност от около 15 мегатона тротилов еквивалент, приблизително 2,5 пъти над очакваното от американските специалисти.
За сравнение, бомбата над Хирошима е с мощност около 15 килотона. Това означава, че „Касъл Браво“ освобождава приблизително хиляда пъти повече енергия.
Но най-тревожни се оказват последствията извън непосредствения район на взрива.
Огромни количества радиоактивни частици се разпространяват на стотици километри, замърсявайки населени острови и морски райони.
Сред пострадалите е екипажът на японския риболовен кораб „Дайго Фукурю Мару“, известен като „Щастливият дракон №5“.
Рибарите се намират извън обявената опасна зона, но въпреки това са изложени на радиоактивни отлагания. Всички 23 членове на екипажа са засегнати, а един от тях умира няколко месеца по-късно.
Радиационно облъчване получават и жители на Маршаловите острови, като последствията за здравето и околната среда се усещат десетилетия.
Случаят предизвиква международно възмущение и засилва антиядрените движения.
Става очевидно, че последствията от термоядрен взрив могат да излязат далеч извън границите на непосредствената военна цел.
Кубинската ракетна криза: 13 дни на ръба на катастрофата
Най-опасният момент в ядреното противопоставяне настъпва през октомври 1962 г.
Съединените щати откриват, че Съветският съюз разполага ядрени ракети в Куба, само на около 150 километра от американския бряг в най-близката точка между двете държави.
Решението на Москва е свързано както със стремежа да защити режима на Фидел Кастро, така и с желанието да компенсира американското стратегическо превъзходство, включително присъствието на американски ракети в Турция.
Президентът Джон Кенеди обявява морска блокада, наречена официално „карантина“, и настоява съветските ракети да бъдат изтеглени.
В продължение на 13 дни светът наблюдава опасна конфронтация между две суперсили, способни да нанесат опустошителни ядрени удари
Военните и от двете страни са поставени в повишена готовност. Американски и съветски кораби се приближават един към друг, а рискът от грешка или погрешно разчетена заповед нараства с всеки изминал час.
Един от най-опасните епизоди се разиграва на борда на съветската подводница Б-59, която е преследвана от американски военни кораби.
След като американците използват сигнални дълбочинни заряди, част от съветските офицери се опасяват, че войната вече е започнала.
На борда има торпедо с ядрена бойна глава. Според по-късни свидетелства решаваща роля за предотвратяване на евентуалното му използване изиграва офицерът Василий Архипов.
Кризата приключва с дипломатически компромис.
Съветският съюз се съгласява да изтегли ракетите си от Куба, а Съединените щати публично обещават да не нахлуват на острова. Вашингтон поема и тайно задължение да премахне своите ракети „Юпитер“ от Турция, което впоследствие изпълнява.
Тези 13 дни оставят дълбок отпечатък върху политическите лидери.
Става ясно, че ядрена война може да започне не само в резултат на съзнателно политическо решение, но и вследствие на техническа грешка, неправилна информация или действия на отделни военни командири.
Студената война и надпреварата към взаимно унищожение
Въпреки уроците от Кубинската криза ядрената надпревара не спира.
Напротив, през следващите десетилетия САЩ и СССР натрупват арсенали, достатъчни да унищожат многократно огромна част от стратегическите цели на противника.
Американският арсенал достига максимума си през 1967 г. с над 31 000 бойни глави. Съветският продължава да расте и достига своя връх през 1986 г. с приблизително 40 000.
Общият световен брой на ядрените бойни глави достига максимума си през втората половина на 80-те години.
Парадоксално, именно огромната разрушителна мощ постепенно затвърждава логиката на възпирането.
Развитието на междуконтиненталните балистични ракети, стратегическите бомбардировачи и подводниците с ядрени ракети създава възможност за гарантиран ответен удар.
Особено важни са подводниците, които могат да останат скрити в океаните дори след мащабно нападение срещу територията на собствената им държава.
Така възниква ядрената триада – комбинацията от наземни ракети, стратегическа авиация и подводни носители.
Нейната основна цел е да гарантира, че никой противник не може да унищожи целия ядрен потенциал на дадена държава с един изненадващ удар.
Същевременно учените започват да изследват и последствията от евентуална широкомащабна ядрена война за климата.
Появява се концепцията за „ядрена зима“ – сценарий, при който огромни пожари в разрушените градове изхвърлят сажди високо в атмосферата, намалявайки количеството слънчева светлина, достигаща земната повърхност.
Подобно охлаждане би могло да доведе до тежки нарушения в земеделието и глобални продоволствени кризи. Точният мащаб зависи от броя, мощността и целите на ударите, както и от количеството образувани сажди.
Дори без този допълнителен риск непосредствените човешки и икономически загуби от голяма ядрена война биха били катастрофални.
Защо държавите продължават да харчат милиарди?
След края на Студената война Съединените щати и Русия значително съкращават ядрените си арсенали.
Сключват се споразумения за ограничаване на стратегическите оръжия, а Договорът за неразпространение на ядрените оръжия остава основен елемент на международната система за контрол.
Но ядреното разоръжаване не е пълно.
САЩ, Русия, Китай, Франция, Великобритания и останалите държави с ядрен потенциал продължават да поддържат или модернизират своите системи.
Причината е, че ядрените оръжия имат значение дори когато не се използват.
Те могат да възпират противник от нападение, да предоставят стратегически гаранции на съюзници и да влияят върху решенията по време на международни кризи.
За държави, които се чувстват застрашени от по-силен конвенционален противник, ядреното оръжие може да изглежда като последна гаранция за оцеляване.
Точно тази логика обаче създава нов проблем.
Ако една държава вярва, че сигурността ѝ зависи от притежаването на ядрени бойни глави, нейните съседи могат да стигнат до същия извод.
Така възпирането и опасността от разпространение на ядрените оръжия се оказват две страни на един и същ процес.
Възможно ли е все пак да бъде използвана атомна бомба?
В съвременните военни доктрини съществуват различни условия, при които отделни ядрени държави допускат употребата на подобни оръжия.
Някои предвиждат ядрен отговор при нападение с оръжия за масово унищожение. Други запазват възможността за използване на ядрено оръжие при изключително тежка конвенционална заплаха за държавата.
Това означава, че ядреното възпиране не представлява абсолютна забрана за употреба.
Особено тревожен е въпросът за тактическите ядрени оръжия, предназначени за използване срещу военни цели в рамките на конкретен театър на бойните действия.
Те обикновено се разглеждат като оръжия с по-ограничен обхват или предназначение от стратегическите системи, макар мощността им да може да бъде значителна.
Съществува опасно предположение, че подобен удар би могъл да остане ограничен и да не доведе до глобална ядрена война.
Проблемът е, че никой не може да гарантира как ще реагира нападнатата страна.
Дори един ядрен взрив може да предизвика огромни жертви, радиоактивно замърсяване, политическа паника и военна ескалация. Последиците зависят от мощността, мястото и условията на използване, но рискът от разрастване на конфликта остава изключително сериозен.
Ако противникът отговори със собствено ядрено оръжие, първоначално ограничената атака може бързо да се превърне в много по-голяма катастрофа.
Осем десетилетия без ядрен удар – но без гаранция за бъдещето
Историята след 1945 г. показва, че ядрените оръжия могат да бъдат едновременно инструмент за възпиране и източник на огромна опасност.
Те не са използвани отново в реални бойни действия не защото са загубили разрушителната си сила, а защото политическата, военната и човешката цена на употребата им може да се окаже несравнимо по-висока от всяка възможна полза.
Страхът от ответен удар, рискът от неконтролируема ескалация, международните последици и постепенно утвърдилата се норма срещу ядрената употреба играят съществена роля за запазването на това положение.
Но има и още един важен факт: светът неведнъж е бил опасно близо до ядрена катастрофа.
Кубинската ракетна криза, погрешните сигнали от системите за ранно предупреждение и редица други инциденти показват, че дори при наличието на възпиране човешката грешка остава реална заплаха.
Затова осемте десетилетия без нова ядрена атака не доказват, че такава война е невъзможна.
Най-големият парадокс на ядрената епоха остава непроменен: държавите поддържат оръжия с невъобразима разрушителна сила именно с надеждата, че никога няма да се наложи да ги използват.
Източник: „Труд“
Прочетете още: