По случай празника на ордена „За храброст“

Гергьовден е един от най-обичаните български празници. Той се отбелязва на всички територии, населени с българи и се приема за начало на лятната половина на стопанската година.

Обредността, свързана с този празник е разнообразна и често в научната литература има неяснота къде се корен тя. Някои автори приписват празника на древните траки и техния тракийски конник, а други – на прабългарите, или на племената, които обикновено наричаме славяни.

Всъщност няма никакво значение къде се корени този празник. От значение е фактът, че Гергьовден е важен за нашия народ и това е видно от много напластявания, направени към него през миналото столетие.

Днес на датата 6 май се засичат най-малко 5 празника. Освен Деня на Св. Георги Победоносец, почитан от Българската православна църква има 4 светски празника, въведени по различно време – Денят на храбростта (1979 – сега), Празникът на Българската армия (1931 – 1953, 1993 – сега), Празникът на Военния орден „За храброст“ и Денят на животновъда.

Вчера във Варна станахме свидетели на еднa интересна военна демонстрация в чест на празника. Днес „ще ви върнем“ преди 95 години, за да видим как тогавашните варненци са празнували

Гергьовден

Ето какво ни вестник варненски новини от 7 май 1925г:

„Българският народ още при своето освобождение през 1877 г. показа чудеса от храброст. Той написа с кръвта си велики страници и героизъм и в 1885 г., но учуди света ъ героизма и себеотрицанието си от 1912 г. до 1918 г. По македонките непристъпни чуки, по тракийските и добруджански полета, българската военна мощ бе в своята стихия. Великите български победи, проявени и запечатани с кръвта на стотици хиляди безимени герои ще сочат на поколенията великите български добродетели.

Празникът Гергьовден един народен празник е и такъв на храбростта. Вчера той биде отпразнуван в цяла България най-тържествено. Народът чевствува вчера своята военна мощ, на която се крепи България и ще се крепи и за напред.

Последните събития убедиха всички, че без армия не може и че народната армия е залогът за съществуването ни. Тя е нашата гордост и нашето величие”, пише изданието.

По това време надали е имало съмнение в храбростта и боеспособността на българския войник. През последните години често сме чували крилатата фраза, че през първата половина на миналия век българският войник е печелил сраженията, а българският дипломат е губил войните. Единствено историците могат да потвърдят или да отхвърлят това твърдение.

С това, което не може да се спори обаче, е че след края на Първата световна война и подписването на Ньойския договор през 1919 година, числеността на Българската армия е сведена до 33 000 души. Тогава е ликвидирана и наборната система, след което е наложен принципът на доброволността. Тези ограничения остават в сила до 1938 година, когато са премахнати от тогавашния военен министър генерал Христо Луков.

Все пак трябва да признаем, че още след края на войната правителството на БЗНС прави опит да заобиколи някои постановления на Ньойския договор. През 1920 г. кабинетът се опитва да прокара редица радикални реформи – аграрна, просветна и трудова. Ключова в случая е третата, защото чрез нея се въвежда трудова повинност, която е прототипът на бъдещите Строителни войски.

Няма да се спираме подробно върху историята на българската армия, защото не това е темата днес. В бъдеще обаче тази тема ще бъде засегната.

Затова нека се върнем към репортажа на вестник „Варненски новини“:

„Вчера в града ни по случай празника на военния орден „за храброст“ има молебен на военното игрище пред казармите, а след молебена се произведе парад на войските от гарнизона.
Началникът на гарнизона произнесе пред войската и гражданството следната

прочувствена реч:

„Ваше Високо преосвещенство, уважаеми граждани, офицери и войници. Днес чествувахме празника на храбростта. На днешния тържествен ден трябва с гордост и възторг да спомним, че в борбите, които води българския народ в продължение на няколко години той показа най-ценните добродетели, които има за запазване целостта и жизнеспособността на родината. На неудържимия героизъм и себеотрицание ние дължим великите си победи. Те показват, че България въпреки всичко ще съществува и преуспява.

Последните тъжни събития ни убедиха за последен път че с болезнени от истинско родолюбие, нашето войнство и гражданство в борба с безотечествениците и злодеите, запазиха страната от сътресение. И можем да вярваме че вървейки по този път, ще видим България закрепена и мир и благоденствие ще зацарува в нея. В този тържествен ден като поздравявам всички носители на ордена за храброст нека поздравим и върховния покровителят на същия орден, нашият вожд Н. В Царя и да извикаме „ура“ за неговото дългоденствие и преуспяване на България!“

Продължително и възторжено „ура“

се понесе от хиляди гърла. , След това пред нач. на гарнизона дефилираха начело със знамената си: старите ветерани опълченците инвалидите, запасните офицери и подофицери и частите от гарнизона всички акламирани живо от хилядното множество.

Дъждът заплискано офицерството, подофицерството и инвалидите на чело със знамената си в стройни редици и с песни маршируваха из града“.

Четейки този репортаж няма как да не останем с впечатлението, че празникът преди 9 десетилетия не е бил чак толкова различен. Причината не е някаква прилика в църковните и военните церемонии, а в тържествената атмосфера и в чувствата, които носи със себе си Гергьовден. Той винаги е имал специално място в сърцето на българите и вероятно ще го има и за напред.

От вестник „Варненски новини“ са публикували и няколко интересни телеграми, изпратени в същия ден. Те могат да бъдат намерени в броя от 11 май. Нека видим телеграмата на цар Борис III до кмета Петър Стоянов и варненци:

„Моята от сърце благодарност вам и на варненци за изказаните ми по случай празника на храбростта любезни поздравления и пожелания които приех със задоволство. Царят“.

Ето и отговорът на Стоянов:

„Днес по случай празника на Ордена за храброст от името на варненци и от мое поднасям на Ваше Величество, първия кавалер на този орден нашите сърдечни поздравления и благопожелания. Молебствуваме Всевишния да Ви дарува здраве и дълъг живот за да водите България към мир и благоденствие. Кмет: Стоянов“.

ВАРНА новини