Със затоплянето на времето през пролетта на 1890 г. санитарните власти във Варна започнали да осъществяват по-строг контрол върху рибата и мидите, продавани в града. За да бъдат по-изпълнителни търговците и рибарите, кметът на града, Кръстьо Мирски издал Приказ №81 от 12 април същата година, обнародван във „Варненски общински вестник“, с който:

„Ст.I. Строго е запретено продаванието донасяните на Пристанището съ лодки или по какъвто и да било другъ начинъ каквито и да било риби и миди, преди те да бъдътъ тамъ, т. е. на самото место прегледани отъ некой Общинский лекаръ или поне отъ санитаренъ приставъ.

Ст.II. Щомъ се укажатъ некои риби или миди развалени, ступаните имъ са длъжни  незабавно въ присъствие на пристава, cледъ като ги нарежатъ на малки късове, да ги хвърлятъ въ морето на показаното за това отъ пристава место, което, ако не стори ступана, извършва на негова сметкa самий приставъ.

Ст.III. Виновните по надлежно съставени актове, ще се накзватъ незабавно съ глоба до 25 лева, или ще се предаватъ на съдъ за по-големо наказание, споредъ както предписва закона“.

„ВАРНА новини“